Едно така дълго лято или моето друто Аз
Сутринта настъпи и с първите лъчи на есенното слънце
в стаята влезе самотата.Отваряйки очи една жена усети сълзите и парещата болка в сърцето си.Сънят прекрасен отлетя и я върна в действителността.в нейната стая и широкото легло,което беше празно и студено, както от много време насам.А душата и?Душата и беше още там-в онова райско кътче ,което остави незабравими спомени -за цял живот.Сама.Отново сама и само тишината и слънчевия лъч бяха тук.Огледа се и мислите я върнаха в съня,който не и се щеше да свършва....
........................................
Сън. И отново и отново...........................Сънуваше дори с отворени очи.
Душата и се носеше високо над нещата и гледаше отгоре като с друго око на преживяното и на реалното. В последно време и се случваше много често.Запитваше се защо и търсеше знаците на съдбата.Опитваше се да ги разгадае,защото беше убедена в тяхното съществуване и голямото им значение във всеки един момент.Вътрешното и АЗ ус ...