Глупостта е качество на хора, които не могат да познаят себе си и се гледат с очите на собствения си идиотизъм, с възхищение и същевремено с това на отвращение и омраза!
Криеш се зад "чуждо" име и лице, за да може да се почувстваш силен и желан, а всъщност си слаб и безнадежно сам и неразбран! Ти си никой и нищо!
Желаеш да те боли и да си все неоправдан на този свят, за да може да имаш причината да мразиш и поругаваш тези около теб, да ги опетняваш, да ги заличаваш, да ги унижаваш! Това ти вдъхва "живот":) Ти си чистата еманация на покварата от собствената си неразбираемост и ненавист!
Ти си човек, който е плод на абсурдната си същност! Ти си "човешка дупка", която само поглъща, но не отдава!

Най-тъжното и жалко нещо е, когато си обвинен в качества, приписвани ти по някаква презумпция, идваща от плоското съзнание на личност, окайваща собствената си съдба. Личност, желаеща да доминира умствено и психически над теб, като се стреми да те унищожи, да те постави под себе си, за да се чувства велика. Личност, търсеща умствени "недоносчета" в личния си живот, за да може да се чувства някой и нещо. Ето такива личности днес се опитват да определят света ти, да определят теб, да се намесват в избора ти!
Човек на масата! Ето това е ТОЙ! Изтъркано клише, мазна пихтиеста маса от умствена разложеност! Да пиеш вода от мъртъв извор и да очакваш нещо добро, е невъзможно. Не е било, няма и да бъде!
Тогава как да се очаква, че ще има каквито и да е било чувства на уважение, приятелство или любов от страна на тази натура? Отговорът е ясен и без излишни уточнения!
Биваш обвиняван в скуката на ежедневието! В това, че животът ти протичал монотонно. Но същевремено твоят обвинител не само живее по същия начин, но дори се въргаля в него и пие от него с пълни шепи! Фарисей!
Няма смисъл да се страда по такъв човек! Той не страда за самия себе си! Нека тогава му се плати със същата монета!
Всъщност вече му се заплаща.