Втори ден и всичко останало
Аз по принцип не сънувам. А когато си спомням сънуваното, то винаги е нещо странно и отчасти пророческо.
Аз, оказва се съм нещо като Ной, но в мини размер.
Първият такъв сън беше как живея някъде надалеч и все не мога да се прибера у дома.
Кошмар някакъв, ще кажете. Обаче след няколко години станах гурбетчия, и нещата взеха да си приличат.
Другият сън още не мога да го разгадая.
Аз съм началник. Влизам в една стая и двама мои подчинени гледат порно. Става им неудобно, спират го, а единият, тоя от ляво плаче и ми вика:
-Каква беше тая жена, какво беше това чудо шефе, гледа ме с насълзени очи - цялата ми любов ми взе тая жена, и сега какво?
Някакви идеи? Защото на мен нищо не ми идва на ум. Че какво друго да прави една жена, мисля си.
Много хора сме така. Някой път сънищата ни са толкова скъпи и значещи, с толкова топлина, че си ги пазим цял живот. Е, не точно тоя последния, обаче пък защо ли го помня?
На мен винаги ми е било интересно едно единствено нещо, а ...