Елхичката
Коледа наближаваше. Брат ми служеше на границата и се молехме да го пуснат отпуска, не се беше прибирал няколко месеца. Обмисляхме какво да сготвим, какви подаръци ще купим. Винаги украсявахме голяма елха, с много играчки и изненади под нея. Докато чакахме да стане полунощ, брат ми свиреше на китара, а ние пеехме.
Ден преди празника батко се обади, че не го пуснат. Случило се нещастие. Най-добрият му приятел направил опит за самоубийство. Бях тъжна, разочарована, ядосана. Заради едно момиче нашият празник пропадаше. Оставих списъка с подаръци под възглавницата, седнах пред витрините на секцията и започнах да ги подреждам. Моята майка, за разлика от тези на другите деца, ми позволяваше да редя остъклените витрини както искам и аз влагах цялото си въображение в това те да изглеждат красиви и стилни. Сега размествах кристалните чаши с яд и неволно изпуснах една. Мама подскочи от звука, но не се скара, а ме прегърна през раменете:
- Нищо, Биляна, късмет е.
Очите ú бяха по-тъжни д ...