Елхичката - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал

Елхичката

Коледа наближаваше. Брат ми служеше на границата и се молехме да го пуснат отпуска, не се беше прибирал няколко месеца. Обмисляхме какво да сготвим, какви подаръци ще купим. Винаги украсявахме голяма елха, с много играчки и изненади под нея. Докато чакахме да стане полунощ, брат ми свиреше на китара, а  ние пеехме.

Ден преди празника батко се обади, че не го пуснат. Случило се  нещастие. Най-добрият му приятел  направил опит за самоубийство.  Бях тъжна, разочарована, ядосана. Заради едно момиче нашият празник пропадаше. Оставих списъка с подаръци под възглавницата, седнах пред витрините на секцията и започнах да ги подреждам. Моята майка, за разлика от тези на другите деца, ми позволяваше да редя остъклените витрини както искам и аз влагах цялото си въображение в това те да изглеждат красиви и стилни. Сега размествах кристалните чаши с яд и неволно изпуснах една. Мама подскочи от звука, но не се скара, а ме прегърна през раменете:

-          Нищо, Биляна, късмет  е.

Очите ú бяха по-тъжни  дори от моите. Минаваше обед,  а тя за пръв път не слагаше нищо за готвене. И двете нямахме настроение. Китарата на брат ми стоеше самотна в ъгъла и на двете ни се доплака.

-          Да излезем навън - предложи мама.

Улиците бяха пълни с хора, шумни и весели,  пазаруващи за коледната нощ. Само ние не се усмихвахме. Обикаляхме магазините, докато дойде време да затварят и се прибрахме у дома като пребити. От улицата ни направи впечатление, че всички прозорци у нас светят.

-          Боже, - прошепна мама -  да не се е случило нещо с брат ти?

Изкачихме на един дъх стълбите до трети етаж. Баща ми ни чакаше на вратата усмихнат до уши.

-          Младен се обади – пускат го отпуска. Пътува на стоп, ще бъде у дома до час.

Прегърнахме се тримата и се погледнахме стреснато. Нямахме елха, нито подаръци, нищо  сготвено, магазините  затваряха. Пак се погледнахме. Аз хукнах за елхичка, татко да пазарува в близкия супер,  мама за подаръци.

Тичах към ограденото място с елхи. Тъкмо жената се приготвяше да заключи.

- Моля ви, трябва ми  спешно елха – примолих се аз.

- Сега ли се сети, кое време е?- сърдито ми се сопна тя. - Ще минеш без нея, не се връщам.

- Моля ви, батко си идва отпуска от казармата, ей тази елха ще взема, до вратата, няма да влизам дори.

Жената погледна особено, подаде ми елхата смръщена.

-          Хайде, от мен да мине, дай пет лева и бягай да  украсяваш.

Стиснах елхичката  и хванах на бегом автобуса. Бе тъмно, а вътре бе пълно с хора. Побутваха дръвчето от всички страни. Към края на линията се изпразни и седнах, стиснала елховото дръвче на колене. Срещу мен седяха майка и дъщеря.

-          Мамо,  защо  какичката  е купила  грозна елха?

Майката сконфузено му се скара да мълчи. Едва тогава се вгледах в дръвчето. Бе криво, с няколко пречупени клончета, върхът бе прищипнат, на някои места игличките се бяха оронили. Прехапах устни. И започнах да мисля трескаво как да  скрия  недостатъците, така че  да стане красива.

У дома заварих мама да плаче, не беше заварила нито един магазин отворен, а татко - бесен, че виното в супера свършило.

Аз се заех с елхата в моята стая, а те звъннаха на съседите да поискат помощ.

Вързах елхичката за фикуса и  я изправих, увих местата без иглички с пъстри гирлянди,  а пречупените клончета „гипсирах” с големи едноцветни панделки, така че ефектът беше като накацали пеперуди по нея. Вързах играчките и малките лампички, като внимавах  да бъдат в преливащи цветове. Понеже кръстачката за елхата бе някъде по тавана, а нямаше време, я боднах в саксия със здравец, а около нея долу омотах гирлянди, така че пластмасата да не се вижда. Нямахме връх и направих хартиено цвете от няколко цвята с висящи надолу пипалца. Елхата заприлича на накацано от пеперуди цвете.

Събрах боклуците и тъкмо се отдръпнах да я огледам, на вратата се позвъни. Мама отвори и по нейните ахкания и сълзи разбрах, че  е брат ми. Не бях усетила как е минал час и е пристигнал. Вратата се отвори и аз се хвърлих на врата му. До него стоеше друг войник, който разпери ръце при вида на елхата.

-          Боже, това е най-прекрасната елха, която някога съм  виждал през живота си! И най-красивата сестричка...

Брат ми ме отдръпна леко, целуна ме по косата и каза тъжно:

- Без подарък  съм за теб, Морско цвете, нямах време да купя там, а тук беше вече  затворено.

- Аз имам – каза приятелят  му и свали от врата си сребърно синджирче с медальон, какъвто не бях виждала дотогава - с кръстче  от едната страна, а Богородица от другата.

- За най-красивата сестра – и ме погледна усмихнато.

Изтичах да се видя в огледалото и се изчервих  – косата ми стърчеше на всички страни, от завирането между клончетата имах  елхови иглички по плетената блузка, а на единия ръкав стърчеше парченце тиксо.  Скрих се в банята да се приведа в ред.

Когато излязох, от кухнята се чуваше  китарата на брат ми. Влязох и не можех да повярвам на очите си. Масата бе отрупана с вкуснотии, а около нея седяха съседите от етажа. Всеки бе донесъл  приготвеното за своята трапеза, да посрещнем батко и празникът  да бъде светъл за всички. Имаше старо мелнишко вино, питка с късмети, пълнени чушки, пуканки с карамел и  зеленчукови хапки. Дори  иначе вечно мърморещата баба Мария бе тук. Донесла прословутата си царска туршия в огромна купа,  тананикаше весело в такт с песента за Вергил Ваклинов и се усмихваше.

Това бе най-сладката Коледа в  моя живот.

• Вергил Ваклинов – граничар, загинал  при изпълнение на бойния си дълг. За него и вярното му куче Вихър има популярна песен, неофициален химн на граничарите.