Емигранти
Стоя вечерта на спирката и не смея да погледна часовника си. Закъснявам ужасно а Стьопата още го няма. Тази седмица е ред с неговата кола да пътуваме за работа На всичкото отгоре се изля летен дъжд, намокри ме, изми улиците на Чикаго и сега градът се отразява с цялата си прелест и светлини в големите локви. Мокрия асфалт премигва в такт със сменящият се светофар и лека мъгла се разстила от изпаренията по тротоарите.
Степан е от Беларус. Як руски мужик. Изградил тяло и мускули на село. Завършил ядрена физика в града. И сега с него метем и мием един голям Супермаркет в малък квартал на Чикаго. Годината е 1996 а ние сме имигранти. Избягали от посткомунистическите разграбени държави, изгубили работа и надежда за намиране на нова, избрали изход да издържат семействата и близките си от чужбина. Работата точно в този Супермаркет ни е жизнено необходима, защото нощно време работим а през деня ходим на училище в близкия колеж. Учим английски. Но сега закъсняваме. Убийствено. И ако мен ...