5 авг. 2010 г., 14:07

Fragile 

  Проза
693 0 5
2 мин за четене
Дръж ме здраво.
Малка съм.
И съм крехка. 
Безброй пъти съм чупена.
Безброй пъти и лепена.
Изградена съм от ситни частички.
И не съм от камък.
Докосвай ме нежно.
С грация.
Не стискай.
Боли.
Прибери ме.
Някъде на топло.
И на меко.
За да ми е уютно.
И да не ме е страх
от повторно чупене.
Защото още едно и няма да издържа.
Крехкото ми сърчице ще се пръсне.
На хиляди миниатюрни чувства.
И този път никой няма да може да ме събере.

На твоето лепило разчитам...

© Нечие създание Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво!
  • благодаря ви!
  • именно, стефани - безброй пъти чупено, но страхът е от поВТОРното счупване

    което е пропуснало реда си, докато са ставали безброй, и сега мисли да наваксва явно....

    нещо такова

    жалко за идеята де


  • "Безброй пъти съм чупена.
    Безброй пъти и лепена."
    Наистина нежно!
    Хареса ми!!
  • Много е нежно. И красиво.
Предложения
: ??:??