Габриел
Борислав Ичев
Прехвърчащо насам-натам чувство за релаксация... Чист въздух... Яркост и успокоение в зеленината на всичко... Щастие , любов и гордост ... Гордостта, породена от добре свършената работа, съпроводена с чувство за взаимопомощ... Равенството и братството, които бяха единственият път към това измерение...
Трудно бе да се определи дали бе ден или нощ. Всичко искреше толкова силно и светлината озаряваше мястото толкова добре, че яснотата бе прекалена за един ден. Щом не беше ден, тогава какво беше? Може би тук нямаше такова разделение ден/нощ. Имаше само светлина – мракът, наред с всичко останало, което бдеше в него, сякаш бе прогонен някъде далеч от тук. Това място лежеше в онази крайност, в която витаеха само добрите усещания. Внушаваха се у обитателя му чрез забележителната му, неземна прелест. То съдържаше всяка мечта за успокоение и спасение, за която скитащият в него някога си бе помислял. Нямаше небе... На неговото място, от което обикновено идваше дневната светл ...