Героиня на нашето време
Тя беше кадърен специалист, но това не бе достатъчно. Умееше да влиза под кожата на началниците си с добре подбрани жестове на внимание. Всъщност, има ли шеф, който да не е чувствителен към ласкателствата? Вероятно се срещат изключения от правилото, но са толкова редки, че са кандидати за Червената книга... Същото се отнася и за онези подчинени, които не умеят да се подмазват. Горките, не стига, че опъват каиша, но и първи изхвърчават при съкращения.
Но нека се върнем при нашата героиня. Мечтаеше да стане Шеф и най-прекият път за това беше политическата кариера. Докато имаше само една Партия, всичко вървеше по ноти, но в епохата на демокрация нещата се промениха. Както се казва, борбата беше безмилостно жестока... Успя да се ситуира в новото време със своята изобретателност и мобилност. Обичаше всичките цветове на дъгата, но най-много – този, който бе на власт. Сръчно боравеше с червеното, синьото, жълтото, пембяното... По едно време се завъртя и около зеленото, но бързо се усети, че залага на бита кауза. Любимка на всички централи, непрекъснато ù обещаваха постове, но в последния момент току ù се изплъзваха под носа. Само за последната година се размина с три апетитни шефски служби. Първата получи най-новата любовница на Кадровика. Момичето идваше направо от студентската скамейка и нямаше грам управленски опит, но затова пък приличаше на Анджелина Джоли. Втория пост грабна съпругата на местен бизнесмен. Осведомени източници твърдят, че сумата, която броил съпругът, съдържала 4 нули. Това, че жената имаше друга специалност, беше бял кахър – за какво са подчинените? Третата служба се пазеше за втората братовчедка на баджанака на Кадровика, която учеше задочно в един нелигитимен университет. Но дипломирането ù беше в кърпа вързано – сред преподавателските среди се носеха легенди за нейните къпани баници и баклави...
Скоро предстоеше пенсионирането на шефа ù и доброжелатели ù подшушнаха кой се цели на мястото му. Беше дошло време за решителни действия - сега или никога! Спасителната идея проблесна като лятна мълния в небето: КОМПРОМАТ! Нае следовател и след две седмици на бюрото ù лежеше папка с документи, гарнирани с богат снимков материал. Планът ù успя – дадоха ù поста. Както е прието в такива случаи, отпразнува победата с пищно парти.
На сутринта градът осъмна с новината за смъртта ù. В съня си беше получила разрив на сърцето. От щастие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вилдан Сефер Все права защищены
