24 jun 2009, 21:47

Героиня на нашето време 

  Prosa » De humor
1107 0 25
2 мин за четене

 

Тя беше кадърен специалист, но това не бе достатъчно. Умееше да влиза под кожата на началниците си с добре подбрани жестове на внимание. Всъщност, има ли шеф, който да не е чувствителен към ласкателствата? Вероятно се срещат  изключения от правилото, но са толкова редки, че са кандидати за Червената книга... Същото се отнася и за онези подчинени, които не умеят да се подмазват. Горките, не стига, че опъват каиша, но и първи изхвърчават при съкращения.

Но нека се върнем при нашата героиня. Мечтаеше да стане Шеф и най-прекият път за това беше политическата кариера. Докато имаше само една Партия, всичко вървеше по ноти, но в епохата на демокрация нещата се промениха. Както се казва, борбата беше безмилостно жестока... Успя да се ситуира в новото време със своята изобретателност и мобилност. Обичаше всичките цветове на дъгата, но най-много – този, който бе на власт. Сръчно боравеше с червеното, синьото, жълтото, пембяното... По едно време се завъртя и около зеленото, но бързо се усети, че залага на бита кауза. Любимка на всички централи, непрекъснато ù обещаваха постове, но в последния момент току ù се изплъзваха под носа. Само за последната година се размина с три апетитни шефски служби. Първата получи най-новата любовница на Кадровика. Момичето идваше направо от студентската скамейка и нямаше грам управленски опит, но затова пък приличаше на Анджелина Джоли. Втория пост грабна съпругата на местен бизнесмен. Осведомени източници твърдят, че сумата, която броил съпругът, съдържала 4 нули. Това, че жената имаше друга специалност, беше бял кахър – за какво са подчинените? Третата служба се пазеше за втората братовчедка на баджанака на Кадровика, която учеше  задочно в един нелигитимен университет. Но дипломирането ù беше в кърпа вързано –  сред преподавателските среди се носеха легенди за нейните къпани баници и баклави...

Скоро предстоеше пенсионирането на шефа ù и доброжелатели ù подшушнаха кой се цели на мястото му. Беше дошло време за решителни действия - сега или никога! Спасителната идея проблесна като лятна мълния в небето: КОМПРОМАТ! Нае следовател и след две седмици на бюрото ù лежеше папка с документи, гарнирани с богат снимков материал. Планът ù  успя – дадоха ù поста.  Както е прието в такива случаи, отпразнува победата  с пищно парти. 

На сутринта градът осъмна с новината за смъртта ù. В съня си беше получила разрив на сърцето. От щастие.

 

 

 

 

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • тъжно ми стана...
    винаги ме е възмущавало политическото хамелеонство..
  • През цялото време стоях в очакване на развръзката и когато стигнах до там,силно се изненадах! Браво, Вилдан!
  • По-добре късно късно, отколкото никога!
  • За съжаление или не тук минах по - отдавна,но не се обадих.
  • Крайно време е началниците да са компетентни, хуманни и най-вече отговорни!И да не крадат!!!
    П.П. Моля да бъда извинена. Идвам от други светове и съм изумена от порядките тук...
  • Милата ми фея!
    Ех... да му мислят Шефовете... ние сме лесни...
    откакто сме се родили си се радваме - на свободата, на природата, на приятелството... все неща, от които Шефовете не се интересуват... и не посягат да ни ги вземат...
    Шефското Шефу, Фейското - на Фея
    Благодаря ти, че те има, Феичке!!!
    Прегръдка!
  • Фей, звучи ми някак познато.
    И финала си го бива, специалистката е била късметлийка - умряла е от щастие...
  • За протокола да отбележа, че и аз наминах!
  • Много истина има в разказа!
    Поздрав!
  • Хубав разказ.
    За съжаление, не е единствен този случай.
    Поздрави феичке!
  • Благодаря на отбилите се!
    Както подразбирам, малко ви е смутил финалът... Но нима не знаете, че човек е ВНЕЗАПНО смъртен?! Оная с косата идва в незнаен ден и час! Не нося никаква морална отговорност, че сърцето на героинята не издържа на силната емоция/в случая положителна/.Може би Провидението й спести по-голяма карма, ако беше станала началник. Кой знае...
    Георги също е прав - много хубаво не е на хубаво!


  • ного арно,не е на убаво,па и на сън... поздравчЕ!
  • !!!
    защо уби жената толкова бързо?
    барем един ден да й беше отпуснала да се порадва...
    след толкоз зор...
  • Бях тук!
    И харесах!
  • Даваш си сметка копко просто и хубаво е казано всичко това, нали? Ти си велика фея !!!
  • Тъжно и смешно...
  • Права е Миа, тия не умират, а просперират, но пък всеки си намира майстора един ден.
  • На някои щастието им се отразява зле.Фейче, подшушнаха ми ,че ако пожелаеш на някого нещо и то се сбъдва.Имам шест цифрички.Залога е 40 милионченца.Ударим ли ги, ще сме комшии на Хавай.Надявам се, щастието да не ти се отрази зле.А що се отнася за лакеите и червейте, които пълзят нагоре - не ги мисли.Червейте никога няма да летят.
  • И що ти трябваше да я убиваш?Те тези са безсмъртни...
  • Тъжно... актуално... не знам какво друго да кажа...
  • Политическото хамелеонство,лакейниченето,лавирането,амбициите за власт , един ден се заплащат...
  • Япма,я! Аз с политика не се занимавам, а с поезия!
  • Ей, беним дертим йетийор, ама ако си мажоритарка-идвам до Кърджали, да знаеш!Зем.
  • Болезнен проблем напипа, Феичка! Нека ти честитя празника и да си пожелаем повече героини като теб. Поздрави и много усмивки!
Propuestas
: ??:??