Гледаш го един такъв четвъртит, с червени бузи и добродушни очи. Натискаше водката в кръчмата и заемаше място за двама. Рядко освен жена му ще седне някой до него, но винаги имаше компания от другата страна. Не беше като останалите. Носеше се спретнат и винаги с риза и панталон.
Това си беше отличителен признак за средната интелигенция в Гетото. Не че и други не се маскираха така, но те се познаваха, къде по физиономия, къде по обувки, а тръгнат ли и приказка да подхванат не можеш ги сгрешиш. Всеки е значим, всеки мнението си иска да каже, но среда трябва. Намираха я в кръчмата. Там кой плебей, кой патриций, алкохолът всички заравнява.
Обувките говорят много за човека. Те са връзката със земята и цялата тежест на тялото носят.
Който не зачита обувките си, себе си не зачита.
Читава дреха втора ръка можеш да си вземеш, но обувка трудно, щото всеки крак различно я моделирал.
Сещам се за войниклъка. Раздават в началото новите боти.
Ден, два маршировки в строя и някой изревава:
– Господин с ...