Гледаме един свят, виждаме различни неща
Въведение
Здравей, драги читателю! Вероятно за пръв път срещаш такова начало на произведение. Е, винаги има първи път. „Гледаме един свят, виждаме различни неща“ е проект, върху който от дълго време мислех. Докато се разхождах по улиците или докато киснех в натъпкания с пенсионери градски транспорт размишлявах някои идеи. Разбира се, мислите ми бяха силно объркани, точно като стар GPS в тунел, поради манджите от градските супермаркети, които миришеха крайно неприятно, стоящи в сини полиетиленови торбички и в двете ръце на старците. А пък се оплаквали, че им били ниски пенсиите, въпреки че се мотаеха по магазините всеки ден. Странно. В тази моя книжчица, защото книга е силно казано, аз ще Ви разкажа историята на Недялко. Как измислих името? Ами докато седях до един оглушал стар човек в автобуса, той говореше по телефона, но викаше изключително силно. Поради липсата му на зъби пръски слюнка хвърчаха насам-натам. Не, не. Не оставяйте книгата, само ...