Борко, който беше кмет на … абе има ли значение къде, беше на зор! Това да си кмет, не е шега работа, размърда за гимнастика левия фланг на мозъчните клетки и премина към по-дълбок размисъл. „Ей го, седя аз тук, мисля от сутрин до вечер как да угодя на подопечното ми население, а те все мрънкат! Не спират, бе! Откъде тая енергия, не знам! Ако я впрегнеш да произвеждат ток, ще осветяват и Марс! По цял ден ми се вървят тук да се оплакват! Ама и аз имам нерви!”

– Душко! – провикна се Борко към стаята на секретарката. Така ги наричаше - „Душко”! Хем да покаже бащинска загриженост, хем да не се налага да помни имена: – Душко, оглуша ли, ма?

На вратата се показа една средна по телосложение девойка, която беше наметната с хавлия: – Нали ми нареди да пусна джакузито, та да разпуснеш мускулите, да размърдаш мозъка… затова се забавих – рапортува упълномощената да се грижи да подробностите около кметския комфорт мома и придърпа хавлията към раменете си.

– Ей, забравих! – плесна се по челото Борко – Така е, като мозъкът ми все щрака по народни дела. Нагласи ли ми интериора, та да мисля по-ефективно?

– Нагласих го!

Борко се надигна тежко от креслото и се затътрузи към отделението с джакузито:

– Душко! Вземи тефтер и химикал и ела около мен да записваш какво ще ти река!

Душката се втурна към бюрото и за малко да се препъне.

– Айде и ти! Както се затърча, току виж се получила трудова злополука! Я по-кротко! И ела да записваш! А, донеси ми и кафето край джакузито. Водата ще ме бие телесно, а кафето – по мозъка. Сипи и по едно уиски да засилим ефекта! Ама малко, да не ощетим хазната, че после ще приказват!

След минута всичко беше курдисано около джакузито и Душката се намести срещу шефа си. Така ѝ беше наредил – да е срещу него, защото ако не дай си боже е до него, може да я докосне и после да тръгне да се оплаква по комисии, че я е пипал сексуално. А така, на два метра от него! Да му е мирна главата. Предната Душка също се плацикаше срещу него, ама беше толкова кльощава завалийката, че от водата кокалите и тропаха в тялото и това разсейваше мисловната мисъл на Борко. Затова я смени с тая Душка, която беше ни дебела, ни слаба! Дето се вика – таман!

– От хубавото уиски ли наля?

– От най-хубавото, шефе, дето най-мъдри решения ти подсказва! – ухили се Душката и се натамъни удобно срещу него да записва мислите му.

– Има ли просители вън, какво пак искат, какво недоволстват?

– Обичайното! Една група се жалва, че плъпнали кърлежите! Друга, че някакви стари дървета можело да се стоварят връз керемидите им. Трети се спъвали по тротоарите, че били разнебитени. Ония от плажа…и те тук! За разни дюни, треволяци се съсипали, ама били защитени. Чудя се, шефе, що толкова държат на тая трева? Ми тя боде, бе! Е, както и да е! Коя съм аз, та да ги коря!

Борко се намести удобно там, дето водата бълбукаше най-силно, отпи голям гълток уиски и почувства как мислите му се втурнаха като кавалерийски полк в атака.

- Вади тефтера!

- Веднагически! – рапортува писателката и дори не и се наложи да наплюнчи пръст, за да отгърне лист, защото ръцете и бяха естествено мокри от водата.

- Значи! – почна Борко.

- Ама това да го записвам ли? – замига Душката.

- Не, ма! Това е уводната дума! Значи се въвеждам в темата. А тя е темата за бетонирането. Ще бетонираме всичко! И си решаваме проблема. Като бетонираме, ще има ли трева, където да се въдят кърлежи? Няма! И оная група ще миряса! После ще отрежем дърветата и там ще бетонираме. Хич да не никнат. Тогава ще може ли някое да се стовари връз керемидите им? Не! И тия ще мирясат! За плажа! И него ще бетонираме! Няма да ти влиза пясък в папуците, няма да ти ръсят в очите, няма да ти влиза в гащите, няма да вадиш от джобовете си пясък…ще настане една чистота и порядък, та за пример ще ни сочат! И тогава групата, дето се оплаква, че плажът бил такъв и онакъв, също отпада! Да ти кажа, Душко, тая работа взе да ми идва тежкън! Добре, че народа е добър и не ми гони гарез! Оф, каталясах от вземане на решения. Я отиди да ми донесеш една лимонада! Ама от простата! Аз съм прост и обичам простите неща!

Душката се измъкна от джакузито и тръгна към упоменатата напитка. На Борко не му се пиеше лимонада, ама много обичаше да гледа задните ѝ части и затова все я пращаше за нещо си. Не смееше да я зяпа отпред, да не би да се усети сексуален намек и после …знае се! Оплаквания, реномето му ще се срине, обяснения. А така си я гледаше спокойно. При това Душката не беше по прашки, а с къси панталонки и потник, така че дори не беше разголена. Всичко трябваше да е законно! След малко простата лимонада беше в ръцете му и кметът се сепна. Трябваше да работи!

- Душко, има ли още просители на вън? Да им решим проблемите и да пием после по един фреш. За ободряване!

- Ами… - Душката взе да ги брои на ум - Онази баба от постоянното присъствие, която сади два реда домати в двора си. Кокошките на съседа й прехвърчали и ги накълвали, а после ровили из китките й. Тя го съветвала да им отреже крилете, ама той те искал да инвалидизира добитъка си. И сега идва да се оплаква!

Борко отпи от лимонадата и се почеса по олисялото теме. Пусти и опустели тия проблеми! За всичко все него търсят! Като че е Слънце, та да огрее навсякъде! Отпи пак и си каза, че може пък и да е Слънце, след като трябва да въведе ред и за кокошките на онази …която и да е.

- Душко, нали ще бетонираме, ще асфалтираме! – с радостен възглас наруши мисловната си дейност Борко – Я да отклоним един самосвал за двора на бабата. Ще го асфалтираме! Хем няма да се мъчи да сади домати, хем няма да се оплаква от комшията. И неговия двор ще асфалтираме! Ха да видим дали ще отглежда кокошки, като няма къде да рият! Други оплаквания?

- Нахалните майки, на които все тротоарите им тесни. Нямало къде да се разминат с количките! Не можеш да угодиш! Все ходят някъде си…

- Не мога, ама решавам проблеми! Така и така ще асфалтираме улиците, давай да приобщим и тротоарите към тях! Хем улиците ще се разширят!

- А хората къде ще вървят?

- Ще притичват между колите! Хем ще си тренират вниманието, хем няма да се оплакват от тротоарите, защото няма да ги има! А бе обмислям аз едно нещо и за горите! – Борко отново отпи от лимонадата, ама беше свършила и каза на Душката да донесе нова. Хем да пие, хем пак да и види задницата. Хубава беше, майка му стара! Ама не смее да бара!!!

Новата доза лимонада му донесе и нови решения, които се избистряха на момента: - Та за горите ми беше думата, Душко! Секат ги! Боровете боледуват, пожари, трагедии…Аз викам, така и така асфалтираме, да ударим и там един асфалт! Ще има ли какво да се сече? Не! Пожар ще се запали ли? Тоже не! Бракониери ще има ли? Ще има на върбова сряда! Незаконна сеч? Няма как, защото няма какво да секат! Виждаш ли колко проблеми ще решим, Душко?

Душката се опули срещу него и замръзна! Ама не си даваше вид на умопомрачена, защото можеше да обиди шефа, затова само каза:

- Да… шефе… ти всичко можеш! Аз… нямам …думи…

После гмурна главата си под водата и се зачуди – да се показва ли пак или да набере смелост и там да си остане…

Латинка Минкова