Глътки живот

MANIA (Мария)
18 11

25 авг. 2011 г., 09:37

Проза » Другие

882 0 2

1 мин за четене

Капсулата на замиращата в мен искра се пропука и се излюпиха мисли отдавна немислени!

Възкръснаха чувства, отдавна не искани.

Ти ме прегърна и нашта истина, поведохме я в приключения неписани.

Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, когато времето изгуби измерението си без следа.

Отпиваме глътки Живот, но в страховете си питаме - дали и защо! Обаче съдбата не иска да слуша брътвежи и да търпи дълго ненужни палежи, които изгарят копнежи!

Целувам светлината, която отразяват очите ти, мисля за тази топлина, която в спомени обгръща дните ни.

Образът ти се прокрадна в белотата на утрото, и малкото време, което открадна, беше само наше единствено!

Глътки живот

Свързани произведения

Комментарии

Предложения