Глътки живот
Капсулата на замиращата в мен искра се пропука и се излюпиха мисли отдавна немислени!
Възкръснаха чувства, отдавна не искани.
Ти ме прегърна и нашта истина, поведохме я в приключения неписани.
Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, когато времето изгуби измерението си без следа.
Отпиваме глътки Живот, но в страховете си питаме - дали и защо! Обаче съдбата не иска да слуша брътвежи и да търпи дълго ненужни палежи, които изгарят копнежи!
Целувам светлината, която отразяват очите ти, мисля за тази топлина, която в спомени обгръща дните ни.
Образът ти се прокрадна в белотата на утрото, и малкото време, което открадна, беше само наше единствено!
© Мария All rights reserved.
