MANIA (Мария)
18 11
Aug 25, 2011, 9:37 AM

Глътки живот 

  Prose » Others
725 0 2
1 мин reading

 

Капсулата на замиращата в мен искра се пропука и се излюпиха мисли отдавна немислени!

  Възкръснаха чувства, отдавна не искани.

Ти ме прегърна  и нашта истина, поведохме я в приключения  неписани.

  Спрях на пътя ти, когато ме хвана за ръка, пристъпих напред през ума ти до твойта мечта и чак до днес, когато времето изгуби измерението си без следа.

Отпиваме глътки Живот,  но в страховете си питаме - дали и защо! Обаче съдбата не иска да слуша брътвежи и да търпи дълго ненужни  палежи, които изгарят копнежи!

Целувам светлината, която отразяват очите ти, мисля за тази топлина, която в спомени обгръща дните ни.

Образът ти се прокрадна в белотата на утрото,  и малкото време, което открадна, беше само наше единствено!

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??