Големият ден
Днес беше големият ден. Още със ставането сутринта усетих как ме стяга първо от ляво, а след това и дясната част на гърдите ми, за да не остане по–назад, се включи в играта. Сложих джезвето на котлона и взех бърза баня, докато чаках кафето да стане. Студеният душ, който щеше да трогне и ескимос, въобще не го усетих. Излязох от банята, без да съм свалил и градус от напрежението, което ме беше заяло отвътре като контрольор - нередовен пътник. Запалих първата цигара за деня и отпих от кафето. Излязох на терасата с надеждата, че свежият утринен въздух ще проясни главата ми, но нищо. Птичките на отсрещното дърво се бяха групирали в банда и караха някакво парче в стил мелодичен рок, но мен това въобще не ме трогна. Слушах ги като ученик - учител, колкото да си отвлека вниманието, но и те не помагаха. Дори и комшийката, която ми се скара, че тръскам цигарата си през терасата, не можа да ме развълнува. Погледнах я с безизразен поглед и кимнах разбиращо. Това така я потресе, че тя ...