„Къде си?“ 
 Сънено опипах лявата страна на леглото. Нямаше я. Станах. 
 Излязох на балкона. Часът бе 3:24 през нощта, а тя седеше навън докато снежинките тихо прелитаха покрай нея. Облегнах се на рамката на вратата. Слушаше музика, но слушаше и тишината на външния свят. Тихото туптене на снега и на сърцето й. Наблюдавах всеки детайл от силуета й. Косата, небрежно вдигната в кок, от който стърчат кичури на всички страни.  Изправената стойка, горда,  дори когато никой не гледа. Горещият й дъх, леко изплъзващ се от меките устни, които целувам всяка сутрин за „добро утро“ и всяка вечер за „лека нощ“. Беше се загърнала с одеяло. Носеше смешните детски пантофки на жабки, които й подарих за първата ни годишнина. Седеше там и мислеше. Никога не мога да бъда сигурен за какво. Моля я да ми обясни и тя го прави, но не разбирам. Разпилени души и мисли. И я приемам. И я обичам. Странна, тъжна, чуплива. Забавна, луда, щастлива. Нежна, лека, красива. Като крилете на пеперуда. 
 -Хей.
 Обърна се бавно. 
 -Хей.
 Дари ме се любимата крива усмивка. Не трепна. Сякаш присъствието ми бе нещо напълно очаквано, нормално. Сякаш да бъда там, бе като това и тя да е там. Сякаш сме две части от едно цяло. Сякаш знаеше, че ще дойда за нея. Винаги бих дошъл. Знаех, че иска да бъде сама. Но, по дяволите, не можех да я оставя. Приближих се и я прегърнах през кръста. Леко я целунах по косата. Любовта се разпръсна из тялото й и усетих как се стопля в прегръдката ми. Облегна глава на голото ми рамото и продължи да гледа навън. Аз виждах блоковете, чиито прозорци отдавна бяха потънали в мрак, с техните странни обитатели вече заспали на топло в леглата си. Игрището, празно и побеляло, чакащо зората и децата, които ще отидат да му правят компания със скъсаната футболна топка. Дърветата, свели глави надолу, за да не им духа вятъра в очите. Бях сигурен, че тя вижда друго.
 Можех да прекарам живота си така. Облегнат на стената, с любовта ми, сгушена в ръцете. Аз, този напълно отричащ съществуването на истинската любов „реалист“, признавах пред себе си и пред нея, че може би любовта съществува. Често дори без може би. Защото я виждах, чувах, чувствах, докосвах. Няма да забравя деня, когато я усетих. Видях гола душа. И я обикнах. 
                                                                           ***

 -Съблечи се.
 Не ме беше страх. Свалих палтото си.
 -Още.
 Бавно изхлузих пуловера и панталона и ги оставих да паднат тихо на земята.
 -Още.
Свалих всяка една дреха от себе си. Бях гола.
-Още.
 Изплаших се. Никой не бе искал от мен това, дори и когато аз тайно го желаех. Прочел страха в очите ми, той се усмихна. 
 -Ще те изслушам.
 И се съблякох.
 Свалих страховете си. Разказах му за страха от самотата, който безмилостно бе сковал цялото ми тяло. За безсънните нощи, за паяците, за гръмотевичните бури навън и вътре в стомаха ми. За загубите, които очаквам да ме ударят силно в тила, когато се смея щастливо в гората. За болестта, която казват, че била неизличима.
 Бавно свалих мечтите си. Разказах му за зимната градина и за цветята, които се престрашават да бъдат красиви само нощем. За огромната библиотека с меките фотьойли. За Сидни, Мелбърн и Канбера. За маймунката на дядо във Виетнам. За пътешествията, за любовта и за спомена, който ще оставя на света. 
 Леко и фино съблякох тъгите си. Разказах му за смъртта на дядо, която никога не преживях. За най-добрата ми приятелка, която повръща от омраза, страх и отвращение. За мисълта, че може да я загубя.  За проблемите на баба с парите. За мама. Защото светът идва в повече на един ангел. За тате, който търси лек извън дома.  За малкото ми братче, което очаква живота с детска наивност, ала е прекалено добро и чувствително за жестокост като тази. За любимото ми куче, което ще ме напусне преди да осъзная колко от него има в мен.
 Внимателно изхлузих меките спомени. Сутрините, когато взимахме с мама бебешка храна от магазина на ъгъла. Зимните следобеди, в които с тате се возихме с шейната на хълма до вкъщи. Горещите вечери с любимите приятели. Тихите разговори в 4 през нощта с една половинка портокал. Какво означава ДЗП и защо мразя слънчогледи. 
 Свалях, събличах и махах дрехи, мечти, страхове и любови. За пръв път в живота си се почувствах гола. И за пръв път, това беше добре.