Десет крачки.
В гората беше. Обутите му в маратонки „Нока“ крака прекрачиха мантинелата и стъпиха по разронената пътека. Скоро бе валяло и рехави буци пръст полепваха по твърдите подметки. Плътният слой борови иглички пое тежестта му и той усети как тялото му леко пружинира. В тези моменти винаги се сещаше за мекото легло от детството му, на което толкова обичаше да скача.
Вдигна поглед нагоре. Лятното небе бе изчезнало зад кафяво зелените върхове на боровете. Приличаха му на тънки гейши, събрани на приказка, които си веят с грамадните си, зелено-кафяви ветрила. Лек ветрец подухваше между клоните и можеше да закълне, че усеща уханието на женски парфюм.
Двайсет крачки.
Пушката не бе с него този път – предният път беше изстреляла двата патрона наведнъж, и този в патронника, и този в магазина и Петров му обясни, че трябва да оправят пружината на разединителя. В кожения колан висеше затъкнат ловджийския му нож. По навик - нямаше какво да прави с него, освен да поокастри някое клонче, като ...