5.6.5.6.5.6.5
Пътеки, растения, светлина, прохлада, подновени стъпки, завой, жужене, благоухание на нещо, лято, нетърпение, замайване, зелено, хълмове, част от пурпур и някакъв пред-залез… Описания, пак описания, пейзаж след пейзажа, и все безсмислени. Самота. Топлота. Каквото и да е.
Хаволан незаинтересовано отминаваше познатите места. Една-единствена потребност го задвижваше, и тя бе час по-скоро да застане под шарената им сянка.
С пристигането му на Латрийва го завладя дълго жадуваното спокойствие. Г-аар-итите сега бяха притихнали, унесени в дрямка след бурния океан от удоволствие, блъскал ги дни наред. Почти половината поток се бе “изключил” и Хаволан все още немееше пред непривичната тишина. Дори сънищата им се люлееха в отморяващ покой. Умът му се проясни тъкмо навреме. Семейството му, изненадано от внезапното завръщане, реагира с огромна радост да го посрещне у дома след толкова години отсъствие. Прегръдките на майка му още топлеха ръцете му.
Ето, вече ги съзираше в далечината…
...