ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
БОРБАТА НА КАПИТАН МЕРЛО
Когато Андреа Мерло научи, че Фло иска книгата, която му бе подарила, бе малко изненадан, но не отдели много време да мисли върху това – щом я искаше, значи ѝ трябваше. Той прати един слуга да я донесе – Слава Богу, беше я оставил в двореца, в залата за отчети. След това натовари Рони със задачата да я отнесе на момичето. Погълнат в работа, бе напълно забравил за случката, до момента в който адютантът му се върна пребледнял него и му подаде малка бележка. Оглеждаше се крадешком през цялото време.
- Какво става? – Андреа се навъси. Той беше изморен, потен, и много изнервен. През последното денонощие не бе спал и час, защото караше допълнителни смени. Знаеше, че нещо не е наред и Верел е в дъното на нещата, но нямаше как да разбере точната причина за изтощаващото натоварване, което бе наложено на всички. По всичко личеше, че планът му да се доближи до съветника ще трябва да се отложи за неопределено бъдеще. В момента, Верел бе изчезнал от п ...