14 авг. 2019 г., 16:26
19 мин за четене
Трябваше да стане днес.
Бе мислил за това от доста време. Моментът бе дошъл.
Селото вече притихваше. Не се чуваха крясъците на съседите, нито смеха и пищенето на децата и тропота на тичащите им боси крачета по прашните улички. Само кучета лаеха от време на време, надвиквайки се с кукуригащите петли. Кори стоеше сам в къщата и се взираше в плътно затворената външна врата на отсрещната стена.
Бе началото на лятото, но жегата беше свила селото още отсега. Въздухът в сумрачната стая беше спарен и вонящ, едва се дишаше. Капаците на прозорците бяха спуснати, но през процепите от дъските по стените се процеждаше, като на талази, тежката светлина на все още незалязлото слънце. Кори гледаше към вратата, покрита с дълга ленена завеса, окачена на дървен прът с фино резбовани цветя. Завесата бе от чеиза на майка му, а дърворезбата- негова собствена. Би украсил цялата къща, ако не беше постоянното натякване на баща му, че се занимавал с „женчовски глупости“. Кори неведнъж се бе опитвал да му обясни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация