30 авг. 2020 г., 22:17
17 мин за четене
Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го „придърпа“ нагоре към „елита“ на класа.
Госпожицата бе учителка по български език. Макар да бе млада, тя успя да спечели уважението на колегите си, а учениците, повечето от които първоначално не я вземаха много насериозно, бързо-бързо разбраха, че с нея шега не бива. Тя бе взела професията си присърце и бе готова буквално да мачка, когато някой си позволеше да руши дисциплината. Дори хулиганът, чийто баща бе преуспяващ лихвар, осъзна, че трябва да си наляга парцалите в часовете по български език.
Иначе тя бе с либерални разбирания и често прилагаше необичайни подходи при обучението; дори нямаше нищо против привидната анархия, стига тя да можеше да провокира задълбочено мислене. Някои я обича ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация