Дойде една привечер…
В един горещ летен ден.
От улицата, отдолу, зад дувара, някой извика:
- Тук ли сте? Излезте! Имате гостенин!
И аз, най-малкият, притичах…
На потъналия в прах път стоеше човек…
Една глава, с побеляла, проредяла коса, с два провиснали мустака, подпрени на една патерица и… един бос крак.
Пристъпи и пита:
- Тук ли е къщата на…?
Не дочух ли, не разбрах ли, но тук, кога дойде човек, на вратата не се говори, на вратата не се пита.
Тя се отваря. И то широко.
Пристъпи и го поведох през двора, към къщата. ...