Ще покрия себе си с одеалото на вечността и ще обличам същността си с характера на неспиращи, неизказани, неразбрани мисли. Но преди това… 

Говори ми с езика на различността и погледни ме с погледа на говорещо мълчание. А аз ще ти говоря с думи, дошли от корените на разцъфтяващата ми същност и ще те гледам със затворени, но виждащи очи.

Говори ми, за да чувам нотите на съществуването ти и нека с моите създадем нова, хармонична мелодия, извираща от моята вглъбеност в теб и твоята – в мен. Разкажи ми за твоята илюзия - заблудена и излъгана, но красива. Разкажи ми за течението, довело те до мен. Разкажи ми за водовъртежите в океана, образуващи се от мисли за мен в теб.

А аз ще приемам всяка една вибрация от изказани или неизказани думи, дошли от теб. Ще се отдам на мисълта ти, проникваща в мен с изтънчеността на движението си… Как ми влияеш ти, дали знаеш?!... Дали знаеш, че пазя всичко от теб в мен непокътнато и недокоснато, за да бъде точно толкова сакрално и интимно, колко си ти?!...

Аз ще стоя… А ти говори ми…