Градината на глухарчетата
Вратата на ансансьора се отвори и той пристъпи в своята градина, макар че заобикалящата го гледка трудно би могла да се нарече градина. Пуста суха земя, сякаш опожарена, представляваше така наречената градина в единия си край. В другия тя се състоеше от едно огромно растение, което сякаш бе обхванало нещо при стеблото си, а след това се разстилаше с многобройните си клони, обсипани с огромни бодли, и заемаше почти цялата градина, а останалата и част просто бе изсушена от корените му.
Преди доста време Градинарят отглеждаше в същатата тази градина една великолепна роза, но тогава градината съвсем не изглеждаше така. Тя бе едва първото му истинско цвете, все още бе само малко крехко стбълце и пъпка на върха му, а от нея някак струеше такава красота, че той не можеше да повярва, че расте в неговата градина. Ала младостта му му изигра шега - въодушевен от красотата на розата Градинарят отиде и купи специална тор, истинско постижение на науката, от която розата щеш ...