Нощта се беше спуснала над притихналия град. Луната се опитваше да си проправи път през гъстите облаци, но само за секунди успяваше да се покаже в цялата си прелест, осветявайки всяко кътче, всяка глуха улица, всяка плахо пристъпваща сянка във вечерта.  Времето започваше да се затопля, дърветата вече се обагряха с пъстри багри - сякаш някой беше разпръснал прашец магия - смесица от черни, смразяващи цветове и малки, топли прашинки.

       В къщата беше тъмно. Тя беше изгасила всички лампи, защото дразнеха очите й. Замисли се колко много би искала в момента да може да изключи по същия начин и съзнанието си, да спре да мисли за него. Беше грешно, нередно и невъзможно това между тях. Но въпреки това през последните месеци той се беше настанил трайно в ума ù, обсебваше мислите ù като не позволяваше на тялото и сърцето ù да функционират правилно. Как беше успял да сътвори този хаос в живота й без дори да се старае, чудеше се тя. Как беше попаднала така в клопката му - той я беше хванал  толкова силно в прегръдката си, а тя дори не знаеше дали иска да я пусне...

      Устните ù нежно докоснаха чашата и тя отпи от червеното вино, запалвайки следваща цигара. Усещаше как отровата достига до всички части на тялото ù, но тя нямаше против-  щеше да си струва, ако поне за малко й доставят облекчение.  Но тя не можеше никъде да намери утеха, продължаваше да гледа в празното пространство. От измореното ù лице се лееха като бесни реки черни сълзи вече часове наред, но тя беше безсилна да ги спре. Прехапа до болка устни, опитвайки се отчаяно да не издаде и звук, който безспорно щеше да прерасне в безнадежден вик. Облегна се неохотно на възглавницата като се опита да запази вниманието си върху текста на песента. Май не беше добра идея, помисли си тя, и се сви на малко кълбо, искайки да се превърне в незабележима точица, която да изчезне безследно от този така болезнен свят.

         Силно почукване на входната врата прекъсна невъзмутимо настанилата се тишина. Тя скочи изплашено от дивана, чудейки се кой имаше доблестта да я притеснява в този късен час. Пристъпи към вратата, но се спря сепната от момичето, което видя в огледалото. Коя беше тя за бога? Как и кога се беше превърнала в това изпито, бездушно създание? Повторното настоятелно почукване изгони мислите ù и тя се опита несръчно да прикрие следите на лицето си от последните няколко часа. Загърна тялото си с някакъв халат и без страх открехна вратата.  

        Пред нея стоеше Той. Той, в цялата си прелест, впил поглед в нея. Откъде знаеше къде живее? Как я беше намерил? Тя усети как кръвта ù подпали цялото ù тяло и беше сигурна, че той можеше да чуе как сърцето ù заби лудо. Погледна го и само за секунди светът се обви в пъстри багри. Той  продължаваше да я гледа, сякаш търсеше правилните думи, които да ù каже, но не можеше да ги открие. Тя също.

        След няколко секунди, минути, часове или може би цяла вечност, тя понечи да го попита какво прави тук в този късен час, но той не ù даде тази възможност. Притисна я здраво до своето силно тяло  и страстно целуна устните ù. Тя беше вкусвала чужди целувки, но никои от тях не можеха да се сравнят с тази. Сякаш устните им бяха част от пъзел, пасващ идеално. Сякаш устните ù бяха създадени, за да го целува. Страстта като силен ток минаваше през цялото й тяло и тя губеше пълен контрол над себе си и ситуацията. Не че някога е била в нейни ръце.

         Той изпиваше безпощадно устните й като слизаше бавно надолу, обхващайки цялото й тяло. За пръв път от месеци тя не мислеше за нищо - само чувстваше. Вече не си задаваше въпроса какво се случва или какво ще стане след това - беше готова да поеме греха, щом носеше неговото име. Наслаждаваше се на всяка секунда, усещайки неговото тяло до своето, неговите ръце, неговите устни, неговия дъх. Жадуваше само възможно най-дълго време да прекара с него. Всичко, което можеше да види, бе той. Всичко, което можеше да помирише, бе той. Всичко, което можеше да усети, бе той. Всичко, което искаше и желаеше, бе той. Всичко... бе той!

       Следващите няколко страници,разказващи историята, са изгорени - дали от страстта, бушуваща тази нощ, или от огъня, възпламенил се от този грях - никой не знае. В ъгъла на последния лист само пише: “… и като отвори очи на сутринта, тя се чудеше сън или реалност беше миналата нощ..”