Нощта се беше спуснала над притихналия град. Луната се опитваше да си проправи път през гъстите облаци, но само за секунди успяваше да се покаже в цялата си прелест, осветявайки всяко кътче, всяка глуха улица, всяка плахо пристъпваща сянка във вечерта. Времето започваше да се затопля, дърветата вече се обагряха с пъстри багри - сякаш някой беше разпръснал прашец магия - смесица от черни, смразяващи цветове и малки, топли прашинки.
В къщата беше тъмно. Тя беше изгасила всички лампи, защото дразнеха очите й. Замисли се колко много би искала в момента да може да изключи по същия начин и съзнанието си, да спре да мисли за него. Беше грешно, нередно и невъзможно това между тях. Но въпреки това през последните месеци той се беше настанил трайно в ума ù, обсебваше мислите ù като не позволяваше на тялото и сърцето ù да функционират правилно. Как беше успял да сътвори този хаос в живота й без дори да се старае, чудеше се тя. Как беше попаднала така в клопката му - той я беше хванал толкова силн ...