ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
БОРЯНА
ОТРОВНО БИЛЕ
Няма я воденичката на дядо Горан Белокосия, Чудатият . . . и онези другите. Няма я и пенливата, буйна рекичка. Големите габъри са изсечени. Скрита от очите на хората е гордата девойка - билкарката. Още от дете е събирала билки. Търсила омайно биле.
Дядо и баба й казали, че то, омайното биле помага много, за всичко. Нерадостни били детските й години. Гонили я, биели я децата. Шушукали възрастните за баща й. А нищо не казвал ни дядо й, ни баба й, когато ги питала. Белите му дълги коси и брада й подсказвали, че нещо е преживял. Всичко знаела Боряна, всички билки, цветя, пътеки из Разградския край. Цялото Лудогорие познавала като дланта си, ала много други неща не знаела, колкото и да искала и питала за да научи. Защо се казва Боряна, а не Ивана, Злата, Пена. И . . . защо все я гледат. Това я карало често да наднича над реката, както правела баба й, докато била жива. Оглеждала се. Косата си не харесвала. Цвят не като на другите - нито черен, нито ...