"Хилядите птици, които летяха заедно с нас"
2 мин за четене
| ''Хилядите птици, които летяха заедно с нас'' ( Посветено на Бухтичката с най-добри чувства. Нека този ден в парка не бъде забравен никога.) | ||
Хилядите птици, които летяха заедно с нас. Да се обвинявам ли? Или да те оставя да ме стовариш. Да, аз знам, че сгреших. Няма втори шанс за момчето с късмета. Минало, което то ще запомни. Ще запомни как беше докосван, как беше обичан. Сега ще лежи в пепелта и ще очаква ангела, който да го отведе. Там, където никой няма да може да го сломи, там, където душата му ще намери покой. Той искаше едно съвършенство, което никой не му предостави. И може би ще си спомни за теб, а може би не. Та той си замина и сега - лети, лети някъде... Винаги ще те помня, ти беше пясъка. Ти беше надеждата за сърцето ми. Сега скърбя за една приятелка, приятелка, която обичах. Винаги съм искал да изкрещя чувствата си, винаги съм искал да докосвам мечтите, искам да докосна мелодията, там горе. Винаги ще помня какво е да имаш приятел, винаги ще помня какво е да си обичан. И никога няма да забравя хилядите птици, които летяха заедно с нас. Лети и аз винаги ще го помня, лети с мен, във всеки спомен. Лети с мен, на най-високото изживяване... Лети с мен в тази летаргия, лети и нека всички ни се смеят. Лети и знай, че няма да ги почувстваш вече. Мислейки за един нов, по-добър свят. Момчето лети, най-сетне лети. Да, приятелю, и на мен ми омръзнаха, но сега ще полетим и те ще са далеч, няма да можем да докоснем Земята - на която толкова мечтахме. Ще летим, ще летим - и ще живеем вечно с идеите си, ще летим и ще ги забравим. Да, знам, не е лесно - да забравиш този, който те е обичал. А сега аз се моля. Прости ми, мила, аз не те разбрах тогава. Но знай, че винаги ще помня кой ме е обичал. Лети и аз винаги ще го помня, лети с мен, във всеки спомен. Лети с мен, на най-високото изживяване... Лети с мен в тази летаргия, лети и нека всички ни се смеят. Лети и знай, че няма да ги почувстваш вече. Да, приятелю, и на мен ми омръзнаха, но сега ще полетим и те ще са далеч, няма да можем да докоснем Земята - на която толкова мечтахме. Ще летим, ще летим - и ще живеем вечно с идеите си, ще летим и ще ги забравим. Да, знам, не е лесно - да забравиш този, който те е обичал. Винаги ще те помня, ти беше пясъка. Ти беше надеждата за сърцето ми. Сега скърбя, за една приятелка, приятелка, която обичах. Винаги съм искал да изкрещя чувствата си, винаги съм искал да докосна мечтите, искам да докосна мелодията, там горе. Винаги ще помня какво е да имаш приятелка, винаги ще помня какво е да си обичан. И никога няма да забравя хилядите птици, които летяха заедно с нас. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андрей Иванов Все права защищены
Винаги съм искал да изкрещя чувствата си, винаги съм искал да докосна мечтите,
