Есен е... Чувствата ни се приготвят за дълъг зимен сън. Лятото е отминало, а с него и приключенията, стоплящи сърцата и подтикващи душата да иска още и още живот. А сега всичко е равно, монотонно... Сякаш примирени, извършваме ежедневните си задължения и живеем ден за ден, очаквайки другото лято и надявайки се по-скоро това студено време за телата и душите ни да отмине.

 Сутрин сивотата е обгърнала всичко в ледената си обвивка. С усилие ставаме, втълпявайки сами на себе си, че трябва да изпълним задълженията си, за да бъдем щастливи, спокойни и подсигурени в бъдеще. На обяд надеждата за топлина и слънце бързо изтлява  под капките на тихия дъжд. Още малко, само още малко, докато се приберем...  Следобед, вече свикнали с ленивостта и липсата на енергия, завладели света, привършваме задълженията си и се прибираме в уютния дом, жадувайки за прегръдката на топлата стая, чийто въздух е сгъстен от жарките пламъци на домашната печка.

 Наслаждавайки се на спокойните часове от кратката вечер, забравяме за света наоколо и се потапяме в други вселени, разгръщайки страниците на добър роман. Колко е хубаво да има къде да избягаш, да преживееш неща, които едва ли биха ти се случили в реалността! Но всъщност, съдбата е толкова непредсказуема...

 После заспиваме... Заспиваме, сънувайки най-красивите си блянове...

 Ще дойдеш, пролет, ще дойдеш... Чакаме те... Ще превърнеш сънищата в реалност...!