И току ти хрумне нещо
Лято. Началото на жегите. Мързеливо време. Не може да те приспи даже телевизорът.
Пък не ти се прави нищо.
Ама нищо…
Разни мисълчици ти идват. Нерегламентирани, несериозни, неприлични, непозволени…
Вредни…
В отбор Х избухнал скандал. Мениджърът на играча У обвинил треньора, че е расист. Защото не пускал в игра подопечния му. Чернокож…
Ама и треньорът не е от вчера в този най-добър от всички объркани светове. И обяснил, че не го пуска именно, защото не е расист. Пускал да играе вместо него един бял. Да тича, да го ритат, да се поти…
А върхът на цивилизацията да си седи на пейката и получава пари – без напън…
То и другаде стават разни неща. Например, един евреин срещнал един арабин.
Нищо особено, само дето жените им дори не подозират още…
Пък на ферибота Кале – Дувър един французин цапардосал яката с дъска от пейката един англичанин. Хей така – седял си французининът на горната палуба, четял си историческа книжка и изведнъж станал, с набесняла сила откършил от пейката дъска и…
А после обяснил – от книгата разбрал, че през Стогодишната война англичаните победили французите при Креси. Пък там загинал прапрапра в период негов дядо.
„Да, имало такова събитие, рекли охранителите, ама защо така…?“ Оня обяснил – чак сега научил за станалото…
То пак логично, ама какво ли накарало Пешо Кодоша да набие Киро Турунгела още преди да са се напили… Пък се оказало, че Пешо видял в учебника на внука си рисунка как питекантроп трепе с тояга австралопитек. И във втория разпознал родА – няма да се обърка, я, всяка заран виждал махмурлийската мутра в огледалото… А Киро си бил баш като питекантропа – е, след шестата ракия, ама го докарвал…
Та и тия решили да оправят исторически конфликти.
Грабежи, пожари, вандалщини…
И едно спокойно място – близо да центъра на Ню Йорк. Където на вратата на магазин-аквариум пише с големи букви: „Не ни интересува защо протестирате! Не питаме, не разговаряме. Ние сме от Сибир – първо стреляме!“…
Напича, лениво е, мислите едва пълзят…
Пък телевизорът се мъчи да те приспи с репортажи от протести, сбивания, катастрофи, войни, заплахи, конфликти, проблеми…
А Космосът си примигва. И цялата Вселена е спокойна. Дребни промени само – тук избухнала свръхнова, там една галактика се сблъскала с друга, комета издрънчала някаква вече неизвестна планета, станала на космически прах поредната изчезваща цивилизация…
Всичко е нормално, всичко е според вечните закони на Времето…
И никому не пука за някакви клетъчни, дето си събарят паметници, грабят магазини, зъбят се междудържавно, претендират да са господари на света си…
В Космоса всичко има, ама чак толкова мощни микроскопи…
А и защо? Кому дреме за претенциите на вирусите?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
