Игрите на издръжливостта

      Хеликоптерът се доближаваше. След дълго и изтощително пътуване, той най-после се приближаваше към дестинацията на тридесет и шест човека. Тридесет и шест човека, включително и аз, които са се решили и са готови да разберат колко са издръжливи всъщност. 
  Как разбрах за Игрите на издръжливостта ли? Беше няколко дни преди да отида на кастинга за участие. Лежах си аз на диванчето и се наслаждавах на уикенда. Наслаждавах се на красивата пролетна сутрин и през няколко минути поглеждах през прозореца към градината, за да видя дали цветенцата ми са се разцъвтяли. Ах, тези цветенца... Така се бях унесла в гледката, че изобщо не забелязах дъщеричката ми, която припряно ме дърпаше за блузата.
- Мамо, мамо! - викаше ме тя.
 - Да, Лили, кажи, ангелче мило мое. - Точно така ù казах, спомням си го. Сякаш това се случи преди пет минути.
- Виж какво намерихме с бати. - Ухили се Лили и ме задърпа към компютъра, където синът ми и по-големият брат на Лили се беше настанил и беше отворил някакъв сайт.
– Мамо, виж какво открихме! - Анди беше много ентусиазиран, също като сестра си очите му блещукаха от вълнение.
 - Какво толкова сте намерили? - бях любопитна, но си помислих, че това е поредното щуро клипче с премятащи се с колела деца или пък някаква игра.
- Състезание е! "Игрите на издръжливостта". Победителят щял да спечели парична награда! Ехаа, жалко, че не пускат участници под осемнадесет години...
  Отначало не приех насериозно това състезание, но същата вечер, когато децата вече бяха легнали, аз отворих този сайт и вече бях решена - отивам! За децата, не за себе си. И ще им разкажа всеки един момент от играта.
 Едва повярвах, но бях приета, въпреки че когато казах името си, американците едва успяха да го напишат. Казах си, че ще бъде забавно и ще бъде страхотно да поразнообразя ежедневието си.
 Децата отначало не ми повярваха. Мислеха си, че се шегувам с тях, но когато видяха, че наистина заминавам, бързо бързо ми се нахвърлиха да ме прегръщат и целуват, и да ми пожелават успех. И естествено, като се върна да им разкажа абсолютно всичко.
 Майка и татко веднага се наеха да гледат децата, докато ме няма и в следващия момент аз летях в един от онези хеликоптери за Бахамските острови. Заедно с още тридесет и пет човека. Млади, красиви девойки, кои русокоси, кои чернокоси. И още толкова младежи, мускулести и атлетични. Никой не обелваше и думичка и нормално, защото никой не познаваше никого.
 
Най-после кацнахме. Зад нас - красивият Атлантически океан, пред нас - красива, непокътната от човешките същества джунгла. Истински рай. Топлото време допълваше пейзажа. Слязохме бързо от хеликоптера и се огледахме. Последен от хеликоптера слезе русокос мъж, облечен в къси панталони, бяла риза с къси ръкави и маратонки. Той ни накара да се съберем в една редица и застана пред нас.
- Официално сте в Игрите на издръжливостта! - Извика той, естествено на английски, и всички подвикнаха тържествено и заръкопляскаха. - Готови ли сте да подложите себе си на изпитания за самоконтрол, стратегия и издръжливост?
- Да-а-а-а! - Изкрещяхме в един глас.
- Аз съм Кайъл Брегинс, вашият водещ. - представи се водещият и всички заръкопляскаха отново.
- Момичето с прическата от тип омбре, щастлива ли си, че си тук? - попита Кайъл и се обърна към младата дама на другия край на редицата.
 - Да! От отдавна си мечтая да бъда част от нещо подобно и нямаше как да изпусна тази възможност. - спортният ù дух пламна край нас.
- Тогава няма да губим повече време! Време е да бъдете разделени на два отбора. - Обяви Кайъл.
  Настъпи суматоха и всеки започна да си приказва нещо. Питаха се кой в кой отбор ще е или пък къде ще спим и живеем.
- Отбор Сини - Адел, Виктория, Габриел, Дрейк, Декстър, Амбър, Конър, Крис, Кайли, Майкъл, Майк, Мик, Микейла, Жизел, Райън, Стела и Трина. Ако сте чули имената си пристъпете напред.
 Осемнадесет стъпиха напред, включително девойката с омбрето.
 - Сини, тръгвате в лявата посока. Можете да направите вашия подслон само и единствено край морето. Това как ще направите подслон и как ще запалите огън е ваша грижа. Край джунглата ще намерите няколко чувала с ориз и зърнени продукти. Елате да вземете вашите гривни.
  Гривните бяха ластични и от всяка гривна висеше по едно синьо камъче. Групата взе гривните, помаха ни и потегли в търсене на място за подслон.
- Отбор Червени - Александра, Бианка, Виктор, Виолета, Джаки, Елена, Ина, Игор, Ваня, Кати, Лайла, Мартин, Марисол, Рон, Тайлър, Били и Брияна. Вие продължавате надясно и също като Сините ще направите подслона си край океана. Оглеждайте се за чувалите с храна. Елате да вземете гривните си. - Даде указанията Кайъл и ни раздаде ластични гривни, но с червени камъчета.
  И така започна приключението ми в Игрите на издръжливостта. Ще ви разказвам още, да знаете. Имам толкова много да ви разкажа...