Минава червеният октомври, месец оказал се непривично топъл, даже потно горещ, даряващ късните есенни дни с приказно чиста безоблачност и мека, южна ласка. Всъщност от три седмици почти не се е спряло да гърми, трещи, духа и вали, но за премръзналото ми и вкочанило се от чакане тяло, природните условия са почти без всякакво значение. Не съм нито метеоролог, нито часовникар, че да се интересувам толкова много от времето, а съм просто съвсем прозаично увлечен от страстта самец, напуснат от ежедневните грижи на тленния материален свят и радващ се на пухкаво бели облаци върху огромно синьо небе – на две облени от страстна светлина величествени, голи тепетата, гордо извисяващи се върху мощната безкрайна гръд на майката земя. Естествено, няма нужда да споменавам, че не съм от Пловдив, нито че въпросната майка земя не ми е никаква възходяща роднина, а просто една майчински настроена, приела ме в мекия си скут, очарователна мадама. Пищна и богато надарена, като багрите на есента, тя върна с ед ...