kopele (Ирен Попова)
100 512
30 янв. 2011 г., 15:23

Имунитет 

  Проза
1063 0 7

Аз съм мръсна стена, която се нуждае от пребоядисване. Ти си мече, което се потапя в бялата чиста боя - моята мечта. Ръцете на майстора, обаче, така треперят, че той не успява да я разнесе добре по повърхността ми и аз се превръщам в зле боядисана, още мръсна стена. Сънувам четки и миризма на латекс. В съня си съм изпълнена с очакване. То ме прави щастлива. Но щастието е краткотрайна емоция, а очакването най-големият ми враг. То е пъклено създание, което ме изпива на един дъх. И после нищо не остава от мен.
Днес те чаках, но не дойде. Надеждата е болест, а аз имам слаба имунна система. Но утре ще е различно. Ти си витамин. Ще глътна голяма доза от теб и ще се оправя. Нали? Разочарованията лекуват и най-болните. Най ме е яд, че е за кратко. Не изграждат имунитет. Дори имат обратен ефект, правят те по-слаб.
Хванал ли си я веднъж, надеждата пак ще ти се лепне.

© Ирен Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??