Интоксикация (stand-up comedy)

INTOXICATION ( сomedy мaterial)

- Знам какво си мислите сега: "Този каквото и да каже, няма как да го харесаме". Виждам го, изписано е на лицата ви. Но чуйте все пак какво ще ви разкажа и после, ако искате, бламирайте ме или пък ми благодарете. Даже няма да се разсърдя, ако ми отворите спестовна книжка, вместо да ми ръкопляскате.

- Сега съм cool. Да, преди време наистина имах проблеми с някои токсични субстанции, но слава Богу с божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А., така де - анонимен алкохолик.

- Но успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други неудачници. Бях някъде в провинцията, не помня къде точно и защо, от ония дни доста моменти ми се губят. И стана така, че се озовах край селския казан около 8.30 часа сутринта. Естествено, бях си пийнал повечко предната нощ и по-предната... даже не бях спирал цялата седмица, дълга история. Така че наистина имах нужда от 1 - 2 чашки, за да преодолея махмурлука. Набързо бях се сприятелил с казанджията и аверите му, местни пияндета - точно приготвяха джибрите.

- Ударих две капачки, но интересното беше, че колкото и да съм пил, все още ми се пиеше и взех направо да обръщам чашките една след друга. Не помня колко точно, но по едно време казанджията - един, дето приличаше на отлъчен за содомия свещеник, най-пропадналият вампирясал тип, когото можете да срещнете, ми вика: "Момче, не прекаляваш ли с шльокавицата? Май е време да поспреш, а? Отказвам да ти сипвам повече, върви си вкъщи!"

- Казвам ви, отначало доста се засегнах. Даже извадих телефона и набрах 112: "Ало, спешно е, един барман тук отказва да ми сипва пиене. Заемете се веднага, веднага някой!..." Такива работи... Но после се замислих: "Боже мой, докъде съм стигнал!? Това е възможно най-голямото падение в живота ми: седя сред сбирщина отрепки, които по цели месеци не изтрезняват и тарторът им, селският идиот, ми прави забележка, че прекалявам с алкохола!!!" Е, точно тогава камбаната в главата ми удари, това наистина ме принуди да се замисля. В този момент червената лампа светна и почна неистово да мига: "Проваляш се, човече,нещата излизат от контрол, нещо не е наред!... И 11 години по-късно зарязах алкохола.

- Това е, справих се. А бях от ония, дето като вкарат 3 - 4 чашки, се събуждат в Бангладеш с брада до кръста. Но да ви кажа, тая работа с пиенето има и добри страни. Човек става мъдър, независимо дали иска, или не. Осъзнах нещо, което повечето от вас, сигурен съм, дори не подозират: Най-хубавите думи на света не са "Обичам те!", а по-скоро: "Излязоха резултатите. Теста ви за HIV е отрицателен." А едни от най-лошите: "Скъса се!" Ето я истината.

- Това беше от мен. Сега ме извинете, прибирам се, за да упражнявам веселия си кикот. Бяхте ми изключително забавни, но както знаете, правилото е: "Оставяй ги винаги да искат още".

by Kuzmo Karayan