Искам си моята майка! Как коя?! Ана Върбева се казва. Ти не си тя! Ох. Ужасно ме боли главата! Водят ме на Скенер, каквото и да значи това. Моята майка... Тя щеше да ме изпрати до училището, но в този момент говореше по телефона с баща ми. Този де. С който искала да се разведе в България, ама още не го е направила. Затова пък се е оженила тук, в Белгия, за втория ми баща... Ох, много е сложно и няма да го разберете. А аз закъснявах за училище и направо хукнах. После... спомням си само ужасната болка в главата, тъмнината и мириса на влажно палто, което покрива главата ми под проливния дъжд, там, на асфалта... После крясъци като свредели пробиха мозъка ми. Кавги. Силни удари... Събудих се в някаква стая. Казаха ми, че било болница. Отвсякъде ми стърчаха маркучи... И пак тя - тази упорита жена, която виси на пейката в коридора и ми казва, че ми била майка... После - друга една... казва, че била баба ми. Баба ми е в България. Мама мрази, когато баба ù идва на гости. Дано не е тя! Винаги ст ...