След намирането на тайното хранилище имах много работа. То беше пълно с древни книги, които само аз разбирах и трябваше да ги преведа.
Ема ми помагаше с превода и преписите и покрай това бе научила част от езика.
Една вечер тя стоеше в хранилището и четеше един от най-старите дневници. Беше късно, тя беше много изморена и заспа на дивана.
Отвори очи и се надигна от дивана. Нещо ù се стори различн......о. Помещението беше чисто и светло, нямаше ги познатите ù мрак и паяжини. “Някой е почистил тук“, помисли си.
Качи се в стаята. Разтърка сънено глава.
- Джениса, защо не ме събуди? - каза тя прозявайки се, а после се огледа - Колко дълго съм спала, че даже успя да разместиш?
Но отговор не последва. Ема погледна в съседната стая, но мен ме нямаше. “Сигурно е отишла да тренира.“ - помисли си и излезе.
Навън кипеше от живот, но тя не видя познати лица. Това не я учуди - беше нова тук, а пък и постоянно имаше нови попълнения. Огледа се и се приближи до едно момиче.
- Виждала ли си Джениса? - ...