Срив. Целият праволинеен, ежедневен, подреден и уреден цивилизационен модел се сри. Гроескно се закриви, урудливо и унило завлачи карантина...

Делникът – работа, разходка, консумация, комуникация промени насилствено егото и множеството. Стрес. Зараза. Пандемия...

Човечествоо във всичките му социални, морални, религиозни прояви се оказа кухо и неготово. Крайности – от здравна невъзможност, през противоречиво финансиране, до крайна хуманна ненавист: Възрастните са обречени! Богооприличаване, някякви превъзбудени напъни – да се спре финансовата криза, падането на икономически категории и отявлено недоумение как да съвместим човешко и парично?

  Правителсвата затвориха границата, приеха извънрени мерки, дълго се чудеха дали рестрикивно да нареждат или либерално, лично-свободно и правово да пуснем смърта, неумението, незнанието. Всякаква градена и проповядвана солидарност и ценности се изтъркаха и забравиха. Потърси се врага, военни замисли, бръкна се във фондовете, неориентирано – как ще ги разходваме, неясни отношения и критерии.

  Замряха детските площадки, паркове и улици опустяха, грандоманските капитални и модерни МОЛ-ове станаха банкови клонове и застрахователни представи. Наистина, големите мегаполиси с безкрайни автонапъти и пушешти ауспуси изведнъж се опразниха, въздухът се отърси от безкрайния смог – карантинно прочистване.

  Разни световни организации с доър бюджет и собствено световно самомнение продължиха да дават непоследователни и често объркани препоръки. Политицие отстъпиха място в ефира на експерти, титуловани учени, ръководители на кризисни щабове...

  Маски, без маски, дезинфектанти, имуностимулатори, витамини, събрани пейки. Няма лек. Лесна зараза, вирус непознат, изменчив. След изминаванео на почти полугодие, първи епидемичен взрив, първо отшумяване, неясти препарати за лечение на болестните фази, различние страни с разнолики опити, специализирани институти, плахи, нецеленасочени опити за изследване на причинителя. Продължителни и различни срокове за ваксини, тяхното величаене и пълно отричане.

  Математическо моделиране на пандемични вероятности – 70% заразени от популацията, за да добие човешкия организъм имунитет. А дали?

Превъртането на едни пари

  Хазартният бизнес замря. Принудително е ограничено струпването на хора, затворени са залите и клубовете. Политически, лични борби, договорки, почи законово закрита частната „Национална лотария”. Извънредно положение. Сега какво?

  Босът след няколкодневно обмисляне и пресмятане закрива най-голямото казино. Съкращава персонал. Във връзка с извънредните мерки и своя изгода оставя някои евентуално след време да се почне отново... Принудителни отпуски, намаляване на заплати със стара дата, неплатен престой на работещите. Преговори за съвместна дейност и външни капитали...

  Свити и сплашени хора. Отчаяни съкратени. Изправени пред неясното утре. Всички пенсионери вън.  Оставащите гърч за махане на действащите зали, за да спести тримесечния лиценз.

  Пълни складове с игрални автомати. Прекъснати връзки с доставчици на компоненти и материали от другия край на света. Дали персоналът да бъде съкраен или освободен с предизвестие. Удобното „законово” тълкуване - така нареченото трудово възнаграждение да бъде разделено на основно и „бонус”или „награда”- реална възможност да се плати само основното, обезщетенията да се дадът върху по-малката стойност. Въпреки това новите, специални „производствени мощности” се трупат в склад, поръчани и платени, въпреки неясното бъдеще, въпреки махнатите работещи... Прословутата „пазарна” „икономика” – не е „социално подпомагане”!

При съкращение – три основни заплаи, много по-добре-освобождаване с предизвестие – една основно, ворото след месец „я го поискали, я не” .Достъпът – прекратен.

Изчакване...

Панахида по време на епидемия

  Възпоминание за мъртвите... Традиционния ритуал, молитвите и поменуването на починалия в църква. Близките и раздаването на жито и храна...

  Празна църква. Свещенникът и двама от родсвените на поменувания. Възрастната женица, която помога. Моление Богу. Освещаване на хляба и виното. „Нине поменувших”...

Разходка в парка

  След безкрайна няколкодневна изолация. Разходка в парка...

Празни алеи, тук там някое разхождано куче. Напъпила пролет. Нова трева. Затоплящо слънце. Глухо, празно. Детските площадки оградени с маркиращи найлонови ленти.

Неработещи въртелешки, павилиончета. Собственикът на атракционите – пие унило кафе и пуши, припекъл се на топлите лъчи. „Клоунът, ... си тръгва уморен”.

  В най-пустата част вяло се вглеждам в белоснежната Витоша и продължавам пустата обиколка...

Парадът на маските

  Хора с хирургични и предпазни маски. По улици, в магазини в градския транспорт.

Младежки пънк – маски с черепи, пъстри, крещящи цветенца. Противопрахови, акивен въглен, бояджийски. Дори полицаите са маскирани.

  Нереален, нарапчив, стряскащ „карнавал”... Далечни асоциации за венециянска, защитна средновековна маска с голям клюн. Сънни почти мистични алюзии със смъртта...

Фейсбук съвети как да си направим сами по-добра маска, с допълнителна и антибактериална защита, кройки за по-плътни материали, анаомични решения...

  Дизайнески дръм – украсени с пайети, данели, черно и цикламено, лъскаво и често гротескно – боуши над коляното, къса пола, голи рамене, модна „маска”...

  Имаше през „осемдесетте” американски филм – „Пушеци”. Актуалната тогава тема – „химическата война” иронично погледната през защитен шлем... „домино” привързаности, предпазно общуване, модни свалки, маскирана любов...

Великденски страсти

    Светият синод и свеската власт... Великденски служения, скупчване на хора, епидемични мерки, традиционни христянски похвати, запалени свещи, причастие...

За и проив, вяра и вирусна опасност, проиворечивост и опити за сговор. Сякаш вечен спор между старо и ново, между млади и стари, между традиции и либерализъм. Конспиративни теории, световни кризи, хибридни войни, идеологии и врагове. Осезаем полъх на смърт, сетивна недоизказаност, съмнения, страх...

„Христос Воскресе – Во истина воскресе”... Наистина ли възкръсна или в името на истината?!...

Човешки възприятия

  Тъмни страховити картини, кога, дали, къде сме ние. Карантина, работа, храна, телевизия, истерични новини. Вяра и моление, откритост и стаяване. Общество – накъде? Човечество – защо? Ти? Какво чакаш? Къде угасна? Какво разумно или неразумно действие избра?

Пред избора – дали има такъв? Превръщане. Протяжноста на живота и краткото му лично съществуване, многолетното и многолико избуяване, биологичната част на относителни категории – Вселена и Време.

Преодоляване. Преминаване. Преобразуване. Детаили на миговете.

  Усмирена мисъл да прочетем тази история за „голямото чумаво” утре, наистина да окрием „история за историята” като минало и човешки забравим...

„Нине поменувших”!

01.04.2020

След написаната дата -  вече ми напомня за обхватна шега. Жестока единна, смразяваща и неумолима.

Жизнена - наказваща и всепрощаваща, крайна, неконтрулируема, весела и пределна шега... Миг от време, бегъл образ, преодоляна преграда...

Все пак - светлеещ поглед и жизнено докосване...