Иванка от Клондайк 3
Иванка удари силно спирачките и едва не се набута под камиона. Беше спрял внезапно на кръстовището. Напсува шофьора и натисна зверски клаксона. Онзи ù отвърна с още по-звучна ругатня и Иванка се успокои. Беше избегнала удара, а другото нямаше значение.
Джиесемът ù запя обичайната мелодия, тя погледна екрана и направи отегчителна гримаса. Пак беше Дон Педро. Тази сутрин се разделиха доста хладно край топлото легло в резиденцията му. Затова звънеше вече четвърти път през последния половин час. Предлагаше да прекарат уикенда в Париж или край Лоара, където имаше малко имение. Иванка отказа под предлог, че трябва да отиде да види децата. Не каза, че са на село. Отдавна го беше метнала по въпроса. Били в пансион в Лозана. Тогава предложи да отидат да видят децата ù, и след това да продължат за Франция, или просто да останат в Швейцария. Той имаше приятели в ООН, и винаги можеше да разчита на някоя от луксозните вили на Постоянното Представителство, където настаняваха ВИП персоните по време на Сесия. Ваня просто отказа без мотиви и обяснения. Той я дразнеше със сервилността и досадната си любов. То да беше поне истинска, а то само едно старческо лигавене. Беше ù писнало. Като си спомнеше за ръкостискането на новия дипломат, тръпки я побиваха и цялата ù същност крещеше „искам”. Но за съжаление той не беше я потърсил след отпътуването на Летиция.
Отдаде се на работата си. Организира 2-3 приема, които също ù бяха омръзнали. Все едни и същи похотливи старци, тъпоумни новоизлюпени бизнесмени и банкери, които директно ù предлагаха финансова подкрепа срещу секс. Опита един-два пъти, не се получи. С тия тъпаци човек не можеше две думи да размени, след като свършеха. Сега на мода бяха футболистите от националния тим. И това опита. Нищо интересно. Говореха само за коли и курви. С коя били спали, коя какви перверзии харесвала, какви песни пеела по време и след акта. Простотии колкото щеш. Не че Иванка беше с мозък на Нобелист, но простотиите не ù допадаха, и затова все още предпочиташе стария дипломат. Поне от него имаше какво да научи за светския живот. Въпреки ниския ù ръст, Ваня беше апетитна мадама. Заоблените ù форми караха мъжете да се обръщат по улицата. Походката ù беше много сексапилна, без да е вулгарна. Общуването с дипломати и дипломатши беше за Иванка цяла школа. Обикновено на приемите се държеше въздържано и с усмивка, която нищо не обещаваше. Но винаги си набелязваше поредната жертва, с която евентуално да прекара часовете след приема, стига обектът да не е ангажиран. Беше научила елегантни ходове за постигане на целта, без да се разбере, че тя го желае. Но обектът разбираше за нейните намерения едва в края на вечерта.
Тези дни готвеше едно малко „коктейл парти” в консулството на Тайланд. Те нямаха персонал. Консулът беше един тарикат евреин, заел тази служба благодарение на негов сънародник от Министерството. Неговата дългокрака секретарка, с мозък на пиле и пищен бюст, беше целият персонал на Консулството. Иванка от Клондайк предложи услугите си на изгодна цена, като пое и подготовката на поканите и тяхното изпращане. Потвърдените участия също трябваше да минат през нея. Заедно с помощничката си, младо пишкин момиче от нейното село, се захвана за работа. Първата покана бе изпратена в Посолството на Зелени нос. След като получи потвърждение от секретарката на посолството, лично се обади на Посланика, за да му благодари. Целта ù беше повече от ясна. Трябваше да е сигурна, че лично той ще присъства, а не някой от „шарже дафер-ите”. Всичко вървеше по мед и масло. Иванка беше опитен „заварчик” и нито за миг не се съмняваше в успеха на завоевателната си акция.
Оркестър от ветерани на джазовата музика свиреше неуморно вече повече от 3 часа. Гостите танцуваха, веселяха се, а някои бяха окупирали двете маси, определени за ВИП персони, и се наливаха на аванта с маркови питиета. Тук бяха баш ВИП-овете от ПИС, ТИК и други подобни „бизнес” групировки. Естествено, компания им правеха изтъкнати силиконови красавици, подвизаващи се като певици, манекенки, модели, плеймейтки, компаньонки и други подобни креватни доларо и евросмукачки. Пазарлъкът вървеше с пълна сила, даже някои вече се бяха оттеглили по боянските замъци за изпълнение на сключените договори. А музикантите радваха гостите на партито с шедьоврите от петдесетте и шестдесетте години.
Дебеличкият, тантурест домакин, консулът на Тайван, беше доволен от посещението и плътно притиснал секретарката си, се носеше по лъскавия дансинг с майсторството на стар столичен пущ. Нощта се очертаваше многообещаваща, като се има предвид, че тази секретарка беше новоназначена и трябваше да се бори за утвърждаване си на новото място.
Героинята от Клондайк наблюдаваше с досада цялата тази покварена сган и се утешаваше, че въпреки че животът ù беше пълен с повратности на съдбата, беше успяла да запази доза почтеност. Вярно, че не се свенеше да завърже топла връзка с определени мъже, но влагаше в тези връзки душа и сърце и доста интерес. Но без тръпка не беше лягала, даже ако ù предложеха милион евра. Ех, чак пък толкова скрупули едва ли имаше, но се стараеше да бъде почтена спрямо себе си преди всичко и спрямо малобройните си любовници. В този момент погледът ù докосна масата на „бизнесмените", и по-специално върху новоизгрялата порно-звезда Мина Лозенска.
Безскрупулна огнена брюнетка, дошла от Симитли, за да покори столицата и след това Европа и даже Америка. Сменяше любовниците си по-често от прашките си. Просто не успяваше да ги обуе и вече се налагаше пак да ги сваля. За кратко време беше натрупала състояние. Пазареше се като циганин на конски пазар. Не може да се отрече прямотата ù, надминаваща даже нахалството на такива, като жената на наскоро убития банков дилър, която си имаше даже ценоразпис в интернета. Под формата на хонорар за консултации по модни въпроси, черно на бяло беше публикувано каква ù е тарифата за различните услуги. Погледът на Лозенска попадна на Ваня и тя ù намигна. Май слухът, че не отказва и на богати реститутки и застаряващи „бизнесдами” щеше да излезе верен.
Ваня отвърна на намигването с презрителна усмивка и потърси с поглед едрата фигура на негъра. В момента оркестърът беше засвирил сластното френско танго „Аван де мурир” (преди смъртта) и г-н Посланикът беше във вихъра на тангото, държейки в мощните си обятия гъвкавото, като на змия, тяло на секретарката си. Иванка направо ù завидя. Но те не я познаваха добре. Тя винаги постигаше желанията си, винаги.
Наградата за най-добре танцуваща двойка безапелационно бе отсъдена на черната двойка. Ваня лично постави разкошната бутилка прескъпо шампанско в огромните ръце на Посланика. Почти неволно ги докосна и почуства високото напрежение, което премина през телата им за хилядни от секундата. Естествено, никой нищо не забеляза. Всички ръкопляскаха неистово и шумно изразяваха възторга си от прекрасната двойка.
В късната нощ „хайлайфа”, пиян и похотлив, си тръгна, за да превърне дипломатическото парти в долнопробна оргия, но вече в луксозно-кичовска обстановка, в полите на Витоша. Въпреки че беше крайно уморена, Ваня не изпускаше от очи огромния баскетболист. Той разговаряше със секретарката си. Не пропусна да забележи, че той взе ключовете на колата ù, и навярно ù каза да се прибере с колата на Посолството. Беше ясно и за децата. Той щеше да чака Ваня да приключи със задълженията си, за да се усамоти с нея. Засега седеше на бара и допиваше бавно питието си. Не изпускаше Ваня от поглед и чакаше търпеливо. Г-н Консулът и секретарката му отдавна бяха изчезнали. Ваня оправи документите, взе пелерината си и тръгна бавно към изхода. Още не беше направила и пет крачки по мраморното фоайе, когато чу стъпките на исполина зад гърба си. Сякаш вървеше по тялото ù. Изравни се с Ваня и мълчаливо подаде ръката си. Така хванати ръка за ръка, бившата ватманка по линия номер десет и Негово Превъзходителство Посланикът на Зелени нос се спускаха по мраморното стълбище на Военния клуб.
Тя отказа да отиде в резиденцията му, но го покани в дома си в Драгалевци. Разбраха се с 2-3 думи. И двамата не бяха разговорливи или и двамата нямаха търпение да бъдат на сигурно място, за да се отдадат един на друг без никакви задръжки, без фалшив срам и свян, като две деца на природата, които намират за съвсем естествено да задоволят страстта си по най-примитивния и по най- естествения начин.
Той беше неуморим, а Иванка му показа, че и тя знае как да му достави върховно удоволствие. Съвсем спонтанно сменяха положението и ролите си. Въпреки силата на мускулите си, той беше изключително нежен, като че ли боравеше с кристален предмет и тя едвам чувстваше съприкосновението на телата им, но интензитетът на страстта им бе достигнала върховната си точка. Ваня никога в живота си не беше изпитвала такава силна страст, никога не беше имала такова силно желание тази нощ да няма край.
Когато слънцето започна да гали голите им тела, той я взе в ръцете си и я отнесе в елегантната баня, под душа, където отново и отново ù показа неутолимата си страст. След което мълчаливо се облече, изпи без да промълви и дума, кафето, приготвено от Ваня. Запали цигара, изпуши я, без да я погледне. Безмълвен, стана, вдигна я с мощните си ръце, целуна я нежно и си тръгна, без да промълви дума. Денят беше настъпил, без да се усетят.
След една безсънна нощ и един силно натоварен ден, Ваня се прибра у дома уморена, но щастлива. Направи си силно кафе, добави малко сметана и се изтегна на дивана. След като си изпи кафето и хапна 3-4 соленки, които беше купила от Халите, се отпусна доволна от новия си живот.
Стресна я песента на джиесема ù, не очакваше обаждане. Любопитството надделя, обади се и остана като гръмната, когато чу гласа на спортиста-посланик. Изпратил колата, за да я заведе в резиденцията. Даже не я питаше дали е свободна, дали има желание, дали не е изморена или има ангажименти. Нищо! Беше поставена пред свършен факт. Тъкмо мислеше как да постъпи, когато на вратата се звънна и шофьорът на Посолството, с фуражка в ръка, почтително я поздрави и покани към колата. Ваня си пое дъх, погледна домашната роба, с която се излежаваше на дивана, усмихна се хитро и тръгна към огромния бял Мерцедес.
© Крикор Асланян Все права защищены
Поздрав, Крикор