Ама нещо ми е криво днес...
Събудих се, ей така с криво ностроение. Погледнах се в огледалото и ми стана още по-криво... То пък, огледалото от своя страна ми се хили насреща, а светлината от лампите му помага чертите ми (иначе нежни като на порцеланова кукла) сега да се зверят като кофти картина на Пикасо.
- Ужас! - тихичко гласче надава писък в мен - Имаш бръчка!
- Къде? - това е хор от вътрешните ми гласове.
- Абе, аз не мога ли... - вече съм вбесена - Нямам бръчка! Изкарахте ми акъла! Това е черта от онзи молив със съмнително качество, който е за вежди...
Вече по-спокойна отнасям каната с кафето към голямото, синьо легло и се изпъвам пред телевизора, за да изпълня сутрешния си ритуал на тотално размазване. Много ми е криво! Оня с огромните, блестящи, пък и зелени очи, вчера не ми се обади...
- Е, как ще ти се обади?! Той има мозък само, колкото да запомни пътя до фитнеса и до телевизионното студио, пък на връщане все се губи... Съквартирантът му го открива на най-неочаквани места, с ...