***
Десетина минути по-кьсно отключих вратата на дома си и внесох момичето вътре - досущ младоженец, пренасящ булката през прага си. С лакът натиснах ключа за осветлението и помещението се освети в яркожьлто. Отнесох момичето в спалнята и я положих на леглото. После седнах на стола до леглото и се загледах в спокойното й лице. Имаше високо чело, красиво оформени очи, малък, правилен нос и плътни устни - едновременно излъчващи детска невинност и обещаващи еротични наслади. Беше красавица и не заслужаваше онова, което я сполетя.
Ако бях по-могъщ, щях да успея да я излекувам и да я накарам да забрави, да и дам нов живот, макар да сьм богът на смъртта. Ала от векове бях низвергнат от Небесното царство и заточен в смъртно тяло. Господарите на Карма ми бяха прочели присьдата много, много отдавна.
И точно тогава се сетих, че дори не знам името й.
Бавно и внимателно прерових джобовете на дрехите й и открих лична карта на името на Коралайн Геймън, двадесет и пет годишна, неомъжена. И нищо повеч ...