Днес на Но Щен Вълк определено не му беше ден. Всичко започна още сутринта, когато със ставането от леглото се омота в одеялото и тупна на пода, после обърна филията си и се омаза с конфитюр, а като реши да се измие, се оказа, че водата е свършила и трябваше да ходи до потока, който пък беше замръзнал през нощта и се наложи да разбива леда, което действие доведе до падането му в студената вода... Това бе момента, в който вълкът осъзна, че днес не му е ден и след като се подсуши, се върна между завивките си, откъдето изпълзя чак в късния следобед, при това вече без чак толкова сътресения, освен загубите му на шах от Ко Та Рак и на шашки от Черната Пантера Ра...
- Но - каза по някое време пантерата. - Ще ми кажеш ли за вълчата настройка на възприятията?
- Няма - нацупи се Но Щен Вълк.
- Защо?! - възкликна Ра еднакво учудена, както от отказа, така и от мрачното настроение на иначе толкова слънчевият вълк.
- Защото това е вълча тайна - все пак изсумтя някакво оправдание Вълк.
- Ахам - разб ...