из "Приказки от Никъде"

Днес на Но Щен Вълк определено не му беше ден. Всичко започна още сутринта, когато със ставането от леглото се омота в одеялото и тупна на пода, после обърна филията си и се омаза с конфитюр, а като реши да се измие, се оказа, че водата е свършила и трябваше да ходи до потока, който пък беше замръзнал през нощта и се наложи да разбива леда, което действие доведе до падането му в студената вода... Това бе момента, в който вълкът осъзна, че днес не му е ден и след като се подсуши, се върна между завивките си, откъдето изпълзя чак в късния следобед, при това вече без чак толкова сътресения, освен загубите му на шах от Ко Та Рак и на шашки от Черната Пантера Ра...
- Но - каза по някое време пантерата. - Ще ми кажеш ли за вълчата настройка на възприятията?
- Няма - нацупи се Но Щен Вълк.
- Защо?! - възкликна Ра еднакво учудена, както от отказа, така и от мрачното настроение на иначе толкова слънчевият вълк.
- Защото това е вълча тайна - все пак изсумтя някакво оправдание Вълк.
- Ахам - разбиращо кимна Черната пантера, която много уважаваше чуждите тайни. - В такъв случай ще питам Сянка.

--------------------

Скръц скръц - поскръцваше хамакът. Но Щен Вълк се бе отдал на мързел в този мързелив късен следобед - той се излежаваше в хамака си, въртеше си ушите в различни посоки, зяпаше разсеяно гората през прозореца и отвреме навреме посръбваше портокалов сок със сламка от малката масичка, сложена специално за целта в близост до въженото му легло...
ТУП - тупна по някое време на пода вълкът.
- ОХ! - с чувство изохка той. - Понякога мързелуването може да бъде опасно и болезнено!