из "Речните хроники"

Но Щен Вълк завари приятеля си Ко Та Рак да седи на брега на Широката Река и да зяпа отнесено водата.
- Здрасти, Ко - бодро го тупна с лапа по гърба вълкът. - Какво си правиш?
- Здрасти, Но - сериозно му отвърна котакъ.т - Чудя се на този бряг ли да остана, или да преплувам на другия.
- Да бе - каза Но Щен Вълк. - Търсиш си оправдание да се топнеш във водата!
- Аз от оправдание, за да поплувам не се нуждая! - възкликна Ко Та Рак и се бухна в реката с главата напред.

Път Ник стигна до отсамния бряг на Широката Река, загледа се преценяващо в бързите й води, после плъзна поглед по другия бряг, където съзря едно старче да си плацика стъпалата.
- Какво има на оттамния бряг? - провикна се той.
- Същото като на твоя бряг - отговори му Дърт Пън. - Само че е различно...

- Къде ли му е дъното на това чудо? - зачуди се един пролетен ден Ко Те, най-философски настроеният от тримата, докато гледаше придошлите от пролетното топене на снеговете мътни води на Широката Река.
- Как "къде"?! Най-отдолу естествено - отговори му Мър Мър, най-прагматично настроеният от братята.
- Дали не стана вече време за обяд? - зачуди се Мър Мяу, най-бързо огладняващото котараче.
- Но нали преди малко закусвахме?! - възкликна невярващо Мър Мър.
- Времето е толкова относително - отнесено каза Ко Те. - Точно като реката...