- Мамо, мамо, виж какво намерих - калинка!
- Прекрасна е, Алиса, много е красива. Колко е съвършена само с тези черни, умело изписани точици по аленото й гръбче! Като я погледна такава мъничка и беззащитна чак ми дожалява за нея. Защо не я пуснеш да си върви по пътя?
- Не, мамо, защо трябва да я пускам? Аз тъкмо си я намерих и много искам да я задържа. Виж как си седи спокойно върху пръстчето ми. Харесва й да е при мен. Ако я пусна ще замине и няма да имам с какво да си играя. Току що ми хрумна чудесна идея. Мисля да я сложа в едно бурканче, ще пробия дупчици на капачката, за да може да диша, ще ѝ сложа водичка и тревичка и така ще си живее с мен и няма да бъда повече самичка. Може ли, мамо? Моля те, позволи ми да я задържа!
- Алиса, можеш да ѝ се порадваш, но ако не я пуснеш на свобода, тя ще умре и никога няма да продължи по пътя си, това ли искаш?
- Не, мамо, не искам калинката да умре.
-Представи си, че някой великан те затвори в клетка, носи ти храна и вода и гледаш живота през ре ...