Из тишината
Реших да стана митничар още като ученик. Гледах „Бялото слънце на пустинята“ и реших… Не, не да пазя интересите на държавата. А като видях оная съдина с черния хайвер…
хххх
- Капитане, новина… На борда няма никакви плъхове…
хххх
В магазина. Подава ми момичето стоката, казвам:
- Ако може – в торбичка…
Отговаря ми:
- Може…
Бре! Откога младо момиче не ми е казвало, че може?! Всъщност, момичето е модерно – не е затруднено от метафорично мислене, няма понятие не от подтекст, а и от текст.
Слага в торбичка и учтиво подава:
- Става ли?
Направо ме срази. Какво да й отговоря?
хххх
Вземам боза от баничарницата, подавам парите. С момичето отдавна се знаем, на „ти“ сме.
Взема парите и казва за рестото:
- Ей сега ще ти дам…
Учуден съм. Пред толкова народ…
хххх
Вегетарианците са наивници, смятащи, че саламите се правят от месо…
хххх
Арестували и разследват селяните, „подобряващи“ преференциите по селата.
Замминистърът, опитал да фалшифицира изборите - като цяло, никой не закача.
Демокрация – за кокошка няма прошка…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
