2.11.2023 г., 11:06 ч.

Из тишината 

  Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
151 2 3
1 мин за четене

Реших да стана митничар още като ученик. Гледах „Бялото слънце на пустинята“ и реших… Не, не да пазя интересите на държавата. А като видях оная съдина с черния хайвер…

хххх

-     Капитане, новина… На борда няма никакви плъхове…

хххх

В магазина. Подава ми момичето стоката, казвам:

-     Ако може – в торбичка…

Отговаря ми:

-     Може…

Бре! Откога младо момиче не ми е казвало, че може?! Всъщност, момичето е модерно – не е затруднено от метафорично мислене, няма понятие не от подтекст, а и от текст.

Слага в торбичка и учтиво подава:

-     Става ли?

Направо ме срази. Какво да й отговоря?

хххх

Вземам боза от баничарницата, подавам парите. С момичето отдавна се знаем, на „ти“ сме.

Взема парите и казва за рестото:

- Ей сега ще ти дам…

Учуден съм. Пред толкова народ…

хххх

Вегетарианците са наивници, смятащи, че саламите се правят от месо…

хххх

Арестували и разследват селяните, „подобряващи“ преференциите по селата.

Замминистърът, опитал да фалшифицира изборите  - като цяло, никой не закача.

Демокрация – за кокошка няма прошка…

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??