2 мая 2012 г., 09:35

Изгубен скъпоценен камък 

  Проза » Другие
789 0 1
2 мин за четене

Навън е слънчево, лято е, всеки е щастлив и лъчезарен... а в душата ми е буря! Вали най-голямата тъга и нещастие... може би хората като мен остават самотници за цял живот, те не намират своята сродна душа в живота, не защото не могат, а защото не я допускат. Не допускат никого до себе си! Намират разочарование и недостатък в очите на всеки, опитал се да ги обикне... Те винаги бягат от проблемите си, а за грешките си обвиняват другите. Вечно някой друг им е виновен, с инат или с гордост отблъскват всеки. Малко са тези, които се доближават до тях, а обикнат ли ги истински, проявят ли съчувствие към тях, подадат ли им ръка, те ги отхвърлят!

Тези хора са не само самотници, но и нещастници. Не знаят какво искат от живота, но винаги очакват нещо по-добро... а докато го търсят, подминават дори и най-доброто.  Но аз дълбоко вярвам, че във всеки човек се крие по един скъпоценен камък, но не всеки може да го види. И във тези хора има по един такъв камък, ала жалкото е, че дори те не го виждат и не подозират, че го има...

Сърцето ми е толкова наранено, толкова счупено... от болката, която му причиних, а аз не спирам да го наранявам! А то пък упорито не спира да вярва, че любовта някъде там съществува.. но за мен самата това е едно клише. Какво е любовта? Да вярваш в някого сляпо, а той да те предаде... да обичаш някого с цялото си сърце и душа, а той да си тръгне? Не, това не е любов... това е просто една заблуда... Дори и най-щастливите двойки след време остават заедно само по навик.

Ами истинското приятелство? И в него ли вярвате? В това да мислиш, че разчиташ на някого, а той да ти забие нож в гърба, без дори да се замисли... добротата в хората е също изчезнала и то много отдавна. Лицемерието в очите на хората вече ми се струва толкова банално, че ми се гади от тях.

Аз, разбира се, не мога да променя вашето мнение. Сигурно ще си помислите, че просто не съм срещнала подходящия... но както казах по-горе - подходящ човек за мен няма! Аз съм пътник, един беглец, който остави душата си да скита сама, аз захвърлих всичките си мечти и надежди отдавна... и когато някога се погледна в огледалото и не позная себе си - не ще се учудя, защото зная, че след всичкото това бягане, някъде там ще съм изгубила своя скъпоценен камък...

© Красимира Гущерова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??