Навън е слънчево, лято е, всеки е щастлив и лъчезарен... а в душата ми е буря! Вали най-голямата тъга и нещастие... може би хората като мен остават самотници за цял живот, те не намират своята сродна душа в живота, не защото не могат, а защото не я допускат. Не допускат никого до себе си! Намират разочарование и недостатък в очите на всеки, опитал се да ги обикне... Те винаги бягат от проблемите си, а за грешките си обвиняват другите. Вечно някой друг им е виновен, с инат или с гордост отблъскват всеки. Малко са тези, които се доближават до тях, а обикнат ли ги истински, проявят ли съчувствие към тях, подадат ли им ръка, те ги отхвърлят!
Тези хора са не само самотници, но и нещастници. Не знаят какво искат от живота, но винаги очакват нещо по-добро... а докато го търсят, подминават дори и най-доброто. Но аз дълбоко вярвам, че във всеки човек се крие по един скъпоценен камък, но не всеки може да го види. И във тези хора има по един такъв камък, ала жалкото е, че дори те не го виждат и н ...