Той стоеше опрян на прозореца и гледаше минаващите хора по улицата. Всичко бе толкова еднообразно - все същите хора, все същите коли и все същите измъчени и разтревожени лица, на които им бе омръзнало от ежедневието.
На лицето му беше изписана болка и тъга. Разочарованието, което беше преживял през последните месеци, измъчваше мислите му. Отчаяно се молеше пред телефона да звънне, а тя да е от другата страна. Молеше се тя да му прости и да му даде още един шанс.
В какво бе сгрешил толкова много? Какво бе направил, за да загуби единственото нещо, на което държеше?
Върна се назад във времето и си спомни всичко от самото начало. Всички тези хубави моменти, прекарани с нея; всички тези романтични вечери и нежни целувки, които си бяха подарили. Беше толкова красиво.
Очите му се насълзиха. Макар, че бе "мъж на място", той не успя да ги удържи. Странна болка прониза сърцето му от мисълта за това, което и бе причинил. Съжаляваше адски много, но не можеше да върне времето назад. Искаше му се ни ...